Позиция
Не е останала неплатена сметка
Невероятни спомени и документи събра Валентин Караманчев в книга, издадена от ИК "Синева"
/ брой: 249
На обложката на тази книга има списък на имената на лицата, които ще срещнем на нейните 525 страници, подредени по азбучен ред - общо 110 от Алек Попов до Цола Драгойчева. След нейното име е добавено "и др." Повече, отколкото са героите в романа на Лев Толстой "Война и мир". За по-възрастното, а и за средното поколение това са познати имена: на държавници, политици, стопански дейци, поети и писатели, художници, артисти, сътрудници на специалните служби от период, надхвърлящ половин век. Едно име липсва в този списък, но то е на корицата на "Патила и страдалчества на книги и люде" - на автора Валентин Караманчев. Разказът е от първо лице - с всички тях той се е срещал или е бил колега, от позициите, които е имал се е налагало да решава проблемите им, или те са решавали дори съдбата му понякога.
Който познава Караманчев, а аз го познавам и съм работил с него, не може да очаква равно, безлично повествование. И в книгата си (издадена току-що от ИК "Синева") той е личност с позиция, която защищава без опасения, че може да бъде упрекнат в пристрастност. В същото време обективно разкрива достойните за хвалба или недотам достойни постъпки на своите герои. Възхищава се от таланта на писателя и сценариста Георги Мишев. За романа му "Матриархат", издаден от издателство "Народна младеж", на което Караманчев е директор, пише: "Матриархат" бързо попадна в тематичния капитал както на автора, така и на издателството. Гордеехме се с тази творба". Но е безпощаден във връзка с неговото "триумфално" (по собствената му преценка) изключване от партията заради обгазяването на Русе: "Такова внимание и чест не са имали низвергнатите от БКП Христо Ганев, Валери Петров, Марко Ганчев, изгонените от ЦК Борис Велчев, Стоян Михайлов, Светлин Русев. Не споделям, че е погледнал отвисоко на автори като Йордан Радичков, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Павел Вежинов. Най-малко не отива на ръста му да ги гледа отгоре надолу".
Много страници е посветил авторът на писателя Георги Марков. С дълбоко преклонение пред таланта му и с нескрита мъка за съдбата му на трагична личност. Разказите на Караманчев често са подплатени с уникални документи. Такова е писмото на Марков до неговия приятел Димитър Бочев, което приповдига завесата за "свободата на словото" във Великобритания, в БиБиСи: "...струва ми се, че между мене и всички тези радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в "свобода на словото", която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели. Но я се опитай да изкажеш мнение в "независимия" "Таймс" или в независимото ББС. Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията"... пише "скитникът между двата свята".
Истинска криминална интрига, за която подробно е разказал Караманчев, се е разиграла около пиесата на Йордан Радичков "Образ и подобие": среднощен "десант" в печатницата, спиране на вече отпечатания тираж на сп. "Съвременник", изваждане на коли и подмяната им с вариант със съкратени от самия Радичков четирийсетина реда, които будят директно асоциации със съвременни порядки с участието на Тодор Живков. И текстът на съкратения вариант, съхраняван в екземпляр единствен в архива на Валентин.
Достойни и недотам за хвалба, с признание за таланта, но и с резерви за повратливостта с оглед на обстоятелствата, е разказано за Георги Караславов, за Любомир Левчев, за Радой Ралин и за Блага Димитрова... Любопитни страници са посветени на перипетиите около издаването на "Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл, станало повод за обсъждане в самия секретариат на ЦК на БКП, двата лагера - "за", в който са Стоян Михайлов, Начо Папазов и Димитър Станишев, и големият противник Гриша Филипов. Голямата въпросителна е чия страна ще вземе вездесъщият Милко Балев. Драматизмът се засилва поради едно излизане на Балев от залата, всички трепетно очакват решаващото му мнение при завръщането. И най-неочаквано: "Абе Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат "Отнесени от вихъра". Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях от корица до корица. Препрочитах я не един път". Било е декември 1986 г.
Караманчев разказва и за свой сблъсък с председателя на писателския съюз Георги Джагаров, който го калесва за административен секретар на СБП. За да сложи край на разговора, Валентин отрязва: "Ти си нисък тунел. Не мога да крача край тебе все наведен. Виж какъв дългуч съм, а и нравът ми е македонски. "Едната човешка длан" ще ни е тясна".
На македонския му нрав неведнъж съм бил свидетел. Дежурен по брой съм във в. "Народна младеж". Търсят ме от дежурната стая, на телефона бил секретарят на ЦК на Комсомола по идеологията другарят Симеон Игнатов. Заповедно: "Пиши: Днес в Сливен се състоя окръжен пленум на Комсомола по... въпроси. В работата на пленума взе участие секретарят на ЦК на ДКМС другарят Симеон Игнатов". И указание: "Това утре на първа страница, ясно ли е?" Тези момченца мислеха, че сутрин, като стане Тодор Живков от сън, първо ще прочете такива информации и ще си каже:" Брей, виж как здраво работи другарят Игнатов".
Натраквам на пишещата машина продиктуваното, влизам в кабинета на главния редактор Караманчев и невинно му съобщавам, че трябва да променяме първа страница, за да влезе продиктуваното от другаря Игнатов. Беше вече късно вечерта, но Караманчев упорства, докато не откриха секретаря на ЦК на Комсомола. "Симеоне, Караманчев се обажда. Забранявам ти да се обаждаш по какъвто и да е повод в редакцията. И на заседание на Секретариата ще уведомя първия секретар Енчо Москов за своеволията ти". Тряс телефона.
Е, как да не ти е кеф да работиш с такъв главен редактор, който хем си разбира от работата, хем не цепи басма на началството. Македонски нрав!
Валентин Караманчев от 1956 до 1990 г. работи като журналист във в. "Народна младеж" - окръжен кореспондент, зам. главен редактор, главен редактор. Във в. "Работническо дело" е бил първи зам. главен редактор, директор на издателство "Народна младеж" и на Партиздат, генерален директор на ДСО "Книгоиздаване" и председател на Държавно творческо и стопанско обединение "Българска книга и печат".