Няколко думи
Моделът ни убива
/ брой: 62
Черните рекорди нямат значение. Държавата се справяла. Ще бъде организирано, доставено, обезпечено... Всичко ще е наред. И е наред. Едноличният собственик на властта е доволен от модела. Здравният министър - също. Властта не е виновна за пандемията, тя я контролира повече от добре. Ние просто така си мрем. От всичко. Докато ходим по улицата и стъпим на някоя шахта. Защото сме болни, бедни, прости, инати.
Умираме заради смотаните кренвирши и салами, напълнени с какво ли не. Заради сиренето и млякото, които не са нито сирене, нито мляко. А и не ни казват кои от всичките на пазара са лоши, за да не би да спрем да ги купуваме и да оцелеем.
Умираме, защото не си купуваме лекарствата. Даваме мижавите си пари за млякото, дето не е мляко, и за хляба, дето ни прeсяда.
Умираме, докато се лекуваме с отвари от телевизионните реклами. Докато чакаме линейката. И за последно умираме, защото здравната ни система е такава - мъртва вече. Убиха и нея!
Умираме заради скапания въздух. Отровен от трошките, които търкаляме. От това, което горим в печките. И от боклуците на цяла Европа.
Не, не мрем просто така. Моделът ни у-би-ва!
Колкото повече наближава краят му, по-смъртоносен става. Но си е наш модел, не го даваме!