Традиции
Лечителят свети Пантелеймон
Според народните поверия той предпазва хората от болести и може да цери болните
/ брой: 170
Празникът на свети Пантелеймон се отбелязва на 27 юли. Той е живял в края на III и началото на IV в. Светецът е роден в гр. Никомидия - цветущ град в Мала Азия, разположен на брега на Мраморно море. Никомидия била столица на източната половина на Римската империя при император Диоклетиан и неговите приемници. Съобщава се, че в града са живяли, светителствали, проповядвали християнското учение и свидетелствaли за вярата много светци. Като пример могат да се посочат свети 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия през 302 г. (този ден се чества на 28 декември).
Високообразован за времето си, свети Пантелеймон бил силно вярващ и известен като лечител. Пътувал много, за да лекува болните. Заради извоювания огромен авторитет, слава и популярност сред обикновените хора той си спечелил много врагове и омраза. Особено силна била омразата на градския управител.
Именно голямата и неподкупна вяра на Панталеймон в Христос и неговото учение станала причина да бъде подложен на страшни изпитания. Император Максимилиян заповядал да подложат Пантелеймон на жестоки мъчения, като търкаляне в бъчва, на която във вътрешната й страна имало забити пирони. Хвърлян бил от стръмни канари и пропасти в разбушуваното море, раздирали тялото му с железни остри оръдия, а после горели раните с огън. Разгневен от непоколебимата и твърда вяра в Христовото учение, императорът го хвърлил на зверовете, за да го разкъсат, но според преданието Панталеймон затворил устата им и ги превърнал в кротки агнета, които лижели нозете му. Императорът заповядал да привържат християнина към колело, снабдено с ножове. Пантелеймон стоически и непоколебимо понасял мъките. Въпреки жестоките мъчения след всяко изтезание той оставал жив. Затова той бил посечен от войниците на Максимилиян. Според преданието за изненада вместо кръв от тялото му потекло мляко. Това се случило през 305 г. след Христа.
Много български християнски църкви и манастири носят името на свети Пантелеймон. Днес светецът е патрон на много болници, медицински центрове и лаборатории.
Сред народа е известен като Пантелей пътник, Пантелей, Паталей, Воден Панталей или Църна Паталея. Първото му название е възникнало върху представата, че в този ден щъркели, лястовици и други прелетни птици започват да се събират на ята и да се подготвят за дълъг път на юг към топлите страни. В Старозагорския край вярват, че в деня на празника си свети Пантелеймон облича кожуха си и тръгва към зимата да донесе снега, зимните бури и ветрове. Навсякъде денят се смята за "тежък", "хаталия празник". Почита се "за патило", "за лихо" (за лошо). Вярва се, че свети Пантелеймон предпазва хората от болести и може да лекува болните.
В Странджанския край на този ден болните палят свещи по смокиновите дървета, събират росата от листата им и я пият за здраве. Бременните жени не работят на този ден, за да не родят деца с физически недъзи и белези по тялото. В Ямболско майките не работят, за да бъдат здрави техните деца. В Белоградчишкия край в миналото са извършвали обредно магическо изваждане от селското землище на лошите болести: чума, шарка, дифтерит и др. Няколко циганки с храна повеждат населението на селото към "чужд топрак", където закачат торбата с погача на някое дърво. В Плевенския район в деня на светеца врачките и баячките не врачуват, за да не бъдат наказани от свети Пантелеймон.
"Св. Пантелеймон изцерява болни" - стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе
Според поверието култът към светеца е свързан и с представата за неговото покровителство над летните бури, поройните дъждове и наводненията. Смята се, че свети Пантелеймон е по-малък брат на свети Илия. От това му родство произлиза и наименованието "Воден Пантелей". Много параклиси и лековити извори в Родопите, Странджа и Сакар носят името на светеца. В деня на неговия празник те се посещават от населението в тези краища. Жените приготвят пити и ги раздават в чест на свети Пантелеймон, за да няма градушки, страшни бури, наводнения... Според някои източници тези свети места често се свързват с легендата за доброволната жертва на елен, който всяка година идвал да стане курбан на хората. В българската митология еленът е свещено животно, което олицетворява слънчевото божество и неговия християнски наследник Исус Христос.
На този ден празнуват Пано, Панка, Панто, Панчо, Пантелей, Пантелейка и др.