Крум Страшний, законодателят
1200 години от смъртта на Великия хан български
/ брой: 83
Към края на VІІІ век процесът, свързан с Великото преселение на народите, започва да затихва, но последните "набези" все още напомнят за него. В това време наследницата на Римската империя на изток - Византия, е в небивал разцвет. Нейните владения обхващат земи от три континента. На запад възниква Франкската империя с император Карл Велики, на историческата сцена се появява и нова голяма сила - Арабският халифат. Младата българска държава, заемаща земите на юг от Дунава, повече от 100 години е принудена да води борба за своето оцеляване и съществуване. Все още във вътрешен план процесите за сливане на етническите групи славяни и прабългари продължават, макар и затихващи. Могъщата Византийска империя не може да се примири с обстоятелството, че нейни територии на юг от Дунава са заети от
някакво "северно племе"
на което са длъжни дори да плащат и данък. Тази нова славяно-българска държава за голяма изненада на ромеите се оказала твърде устойчива. В своите коварни замисли за покоряване на неканената северна съседка Византия използвала не само силата на оръжието, тя успяла да подкупи много свои привърженици в столицата Плиска, включително и в двореца на хана. Борбата между алчните български първенци продължавала да "подкопава устоите на младата държава".
В такава решителна и сложна за българската държава обстановка на престола се качва великият хан Крум (803-814), пред когото стои тежката задача да реши проблемите. Той става родоначалник на знаменитата в историята ни Крумовска династия, управлявала от 803 до 911 г. С твърда ръка Крум успява да се справи с вътрешния шпионаж и да стабилизира държавата, като постига вътрешно единство между славяни и прабългари. Пред хана застават славянски князе и български боили, които воюват заедно и изпълняват отговорни държавни мисии. Големият стратег полага грижи за подобряване боеспособността на армията. Крум притежавал изключителни организационни и пълководчески качества. Когато Карл Велики нападнал разложената аварска държава и почти я унищожил - хан Крум се възползвал от случая и сложил край на Авария, като завзел източните й части, в териториите на българската държава влезли северните области на днешна Сърбия и Унгария до река Тиса и до вливането на Сава в Дунав. Крум присъединява и земите по поречията на Морава и Тимок, северната граница е установена до Карпатите. Качествата на големия
държавник, организатор, ръководител
дипломат и стратег се изявяват още при първия му голям военно-дипломатически ход в резултат на който хан Крум успява да създаде своеобразна бариера за по-нататъшно настъпление на югоизток на Франкската империя.
След този успех той трябвало да обърне поглед на юг, защото бил нападнат от войските на византийския император Никифор I-Геник (802-811). През есента на 808 г. българските войски навлизат на юг по течението на река Струма и нападат византийската армия. Българският хан решава да нанесе удар срещу вековната опора на Византия на Балканите - Сердика (София). През пролетта на 809 г., българската армия превзема с изненадващ удар Сердика. Смята се, че градът е "ключът за българското придвижване към славянските територии в Македония".
През май 811 г. император Никифор I потегля на грандиозен поход срещу тогавашната българска столица с грижливо подготвена "70 000 армия с включени малоазийски и европейски военни части". Ромеите прекосяват Тракия, "разполагат се на стан при крепостта Голое", недалеч от Карнобат. Българският владетел не е подготвен, изненадан използва първия си ход като дипломат, а не като стратег. За да спечели време, хан Крум предлага мир, който е отказан. Императорът на Византия е категоричен - настъпление към Плиска. На 11 юли 811 г., византийските войски преодоляват планината Хем (Стара планина), разбиват българската войска (2 армии), която охранява граничните теснини и се насочват към Плиска. Хан Крум след дълго обмисляне взема тежкото и съдбовно решение - да изостави столицата Плиска. Според военните специалисти това решение на българския владетел е доказателство за неговата "държавническа мъдрост и пълководчески талант". В средата на юли 811 г. Никифор I влиза в Плиска и напълно я разорява.
Жестокостите и издевателствата на ромеите
над мирните жители на столицата са неописуеми, те възмущават дори византийските летописци. Хан Крум отново предлага мир, но опиянен от лесната "победа", Никифор отказва за втори път. Тогава далновидният български стратег и пълководец издава заповед българската войска да се оттегли в планината. Започва трескава подготовка за среща с врага. През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. под прикритието на тъмнината славяно-българските войски обкръжават ромеите в началото на Върбишкия проход и малко преди разсъмване преминават в съкрушителна атака, завършила с блестяща победа на хан Крум и неговите войни и с пълен разгром на византийската войска. Загива и император Никифор I. Хан Крум и българите извоюват победа, която предопределя развоя на събитията не само в Европейския югоизток. Българската държава демонстрира "сила и потенциал", който я превръща в "ключов фактор в европейския политически живот". Съгласно обичаите в ония сурови времена за назидание на врага в обкования със сребро череп на Никифор I хан Крум вдига наздравица сред своите приближени, достигнала до нас с думите: "Наздраве дружина, да пием с Никифоровата кратуна".
Според източниците само тази война е достатъчна, за да нареди хан Крум сред великите пълководци в световната история. Опасността да бъде унищожена младата българска държава е отстранена. Следващите български владетели продължават политиката на Крум и ще отнемат от Византия нови земи, населени със славяни.
Византия не си взема поуки
и мисли за реванш. Следват нови пълководчески успехи на Крум. Крепостта Месемврия (Несебър) бързо пада в ръцете на българите. През пролетта на 812 г. хан Крум превзема крепостта Девелт (Дебелт, югозападно от Бургас) и преселва жителите й в България. През пролетта на 813 г. хан Крум потегля към Тракия с "30 000 армия, цялата в желязо", а по-късно към Константинопол. Превзети са със щурм или поради бягство на охраняващите ги гарнизони Анхиало (Поморие), Берое (Стара Загора), Проват (с.Провади, Одринско), Филипопол (Пловдив) и Филипи (при Кавала). На 22 юни 813 г., българската войска, предвождана от хан Крум, побеждава ромеите при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил I-Рангаве (811-813) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашество. Съобщава се, че през зимата и ранната пролет на 814 г. започват грандиозни по мащаби приготовления на хан Крум за нов поход срещу Византия, за щурм на византийската столица.
На 14 април 814 г., великият хан български внезапно умира. Неочакваната му смърт, "вероятно настъпила от инсулт", се превръща в събитие с огромно значение за Византия. Крум Страшни остава в историята на Първата българска държава и като пръв законодател. Френският литературен историк Гастон Сержерер изтъква, че неговата законодателна дейност е отбелязана в "есетата на Монтен" и е намерила отражение и в пиесата "Буря на Шекспир". Достигналите до нас Крумови закони включват 5 наказателни състава: за лъжлив клеветнически донос, за кражба, за укривателство на крадец, за пиянство, за недостатъчно подпомагане на просещите. Крумовите закони укрепват и засилват ханската власт, авторитет и централизация в държавата чрез единно право.