Как бе създадено Българското опълчение

    Mного будни българи са били доброволци в състава на руските войски при всички войни между Русия и Турция през ХVIII и ХIХ век до Кримската война. За предвестник на опълчението се смята създадената през 1810 г."Българска земска войска". Това става по време на руско-турската война 1806-1812 г., няколко месеца след разгромяването на 20 000-на турска армия край село Татарица, Силистренско. Историческите факти сочат, че с тази победа и превземането на силистренската крепост княз ген. Багратион ликвидира "заплахата от турско нашествие във Влахия и Сърбия и предотвратява третата ислямизация на Балканите"...
Князът има изключителни заслуги и за формирането на

"Българската земска войска"

съставена от четири български бойни полка под неговото командване. Това чисто българско военно подразделение, със "свой герб и свой печат", се е сражавало под руски знамена, проявявайки нечувана храброст. По-късно, през 1811 г., новият главнокомандващ ген. Кутузов наредил всички български доброволци да се запишат в "Българска команда" и съгласно техния живот и традиции да си избират началници със звание по тяхно желание. Българите били зачислени на храна и заплати.
Съвместно с казаци нашите войници водят активни разузнавателни действия при силистренската крепост, а на 18 октомври 1811 г. 138 българи преминават реката и допринасят за повторното превземане на крепостта в тази война. През май 1812 г., след сключването на Букурещкия мир, командите на българската земска войска заминават заедно с руските войски да се бият срещу Наполеон. И в битките при Бородино те показват безпримерен героизъм и воинска доблест.

    Българското опълчение започва да се формира още през есента на 1876 г., след потушаването на Априлското въстание. Решението за това е взето на съвещанието на 3 и 4 октомври с.г. при императора на Русия Александър Втори. Там бил обсъден предварителният план за станалата вече неизбежна нова война с Турция и ген.Обручев внесъл неговите "Основания за организация на българската войска". Две седмици по-късно военният министър ген. проф. Д.А.Милютин "натоварил назначения за командир на Опълчението генерал Н.Г.Столетов да организира няколко български дружини, като ядро за по-нататъшното развитие на Българското опълчение". Това известие бързо се разпространило сред българската емиграция. Към Кишинев се насочили потоци от млади будни и родолюбиви българи, които искали да се запишат в него, но основното ядро било съставено от участниците в сръбско-турската война (1876г).

Утвърждаването на Българското опълчение станало на 29 април 1877 г. със заповед на руската армия. Формирането на първите 6 български дружини с обща численост 7526 души станало в Плоещ. По-късно съставът надхвърлил 10 000 души. Ето какво

съобщават руските кореспонденти

Кишинев, 26 април, l/8 май 1877 г.  За организацията и формирането на опълченци в  Кишинев кореспондентът на "Правительственный вестник" бр.96, 3(15) V, Вс. Крестовский пише: "Вчера 25 април/7 май сутринта потеглиха към границата 2-те български дружини, които неотдавна бяха формирани в Кишинев... Дружините се изпращат сега в Плоещ, където ще продължи формирането на българския доброволчески батальон и конни сотни... Български свещеник отслужи молебен в присъствието на ген. Столетов, щаба му, дружинните офицери, местната българска колония и всички доброволци, които бяха строени... В тези дружини постъпиха хора, които в родината си са загубили всичко: дом, семейство, и едва са успели да се спасят от турските зандани и черкезки ками... На първо време беше разрешено формиране на две дружини... успехите при формирането на първите два батальона надминаха най-смелите очаквания: съобразителност, дисциплина, прилежание и любов към делото, на което доброволците са приели да служат, характеризират българите до последния човек. Присъствието в техните редове на значителен брой представители на местната интелигенция може предварително да служи като залог за ползата, която очакваме от тях... Притокът на българи, които са избягали от Румъния, Сърбия и България и които желаят да служат при нас като доброволци, расте с всеки изминат ден, а особено като си видяха двата първи стройни батальона на сънародниците си. Всички тези обстоятелства накараха нашето правителство да даде по-широко развитие на делото... Със заповед на главнокомандващия от 17/29 април под No 40 се нарежда да се формира българско опълчение в състав на първо време от 6 пехотни дружини, организирани като отделни батальони с по 5 роти. Към тях 6 конни сотни, общо организирани като казашките неотделни сотни... Опълчението се разделя на три бригади, по две дружини и две сотни във всяка... За формирането на дружините и сотните се назначиха офицери, унтерофицери, барабанчици, дружинни тръбачи, ротни тръбачи - сигналист и нестроеваци, старши по звание от руси и българи, които служат в руската армия... За началник на опълчението е назначен намиращият се на разпореждане на главнокомандващия генерал-майор Столетов... Стремежът на българите да служат доброволци беше забележителен... Желанието на почти всички се изпълняваше незабавно, без особена регистрация, а само с отбелязване в бележника на един или друг офицер. Доброволците получаваха пушка "Шаспо" (от частния резерв), а след това така, както си бяха в цивилни дрехи, се изпращаха в една или друга рота при унтерофицерите...В почти всички вагони се пееха руски и български песни, и когато влакът тръгна се понесе мощно "ура"...
Плоещ, 6/18 май 1877 г. "Българският легион, който е поверен на ген. Столетов, е включен в състава на главната квартира. Опълчението, което е разделено на 6 дружини, заема просторен лагер, намиращ се на 3 версти от Плоещ. Униформата им е обикновена, но красива, и главно удобна: къса тъмнозелена куртка, моряшки фасон, червени пагони, агнешка шапка със зелено дъно, и, разбира се, високи ботуши и сив войнишки шинел. Въоръжени са с пушки система "Шаспо". Всички доброволци с много малки изключения са грамотни, а мнозинството са доста развити, проявяват много старание и военното обучение върви бързо. Българите непрекъснато и по собствено желание са заети с изучаване на новия си военен занаят".
    Н. Каразин, "С театра войны", Новое время, бр.435,16928/V  и  Disk de Lonlay, En Bulgarie, 1883 г., съобщават следното за събитията в Плоещ, свързани с освещаването на Самарското знаме и връчването му на българското опълчение: "Знамето беше донесено лично от градоначалника на град Самара Е.Т.Кожевников и депутата от градската дума  И.В.Алабин... Платът на знамето е копринен в три цвята: бяло, малиново и светлсиньо, бялата полоса е по средата. От една страна с позлатена сърма е изобразен на черен фон широк правоъгълен кръст, в средата е образът на Иверската Богородица. От другата страна - същият кръст и образите на Кирил и Методий. Сребърното позлатено копие на знамето е изпълнено във византийски стил по прекрасната рисунка на граф Рошфор. Върху лентите със златни букви има надписи, от едната страна "Город Самара болгарскому народу в 1876 г., а на другата страна "Да возкреснет Бог и расточатся врази его".
"Лагерът е разположен на голяма зелена ливада... В средата бяха разположени масите за знамето и молебена. Към един часа и 15 минути пристигат в открита каляска великият княз и неговият син, следвани от казашки конвой. След като поздравява строените части, които му отговарят с продължително "ура", придружен от своя щаб, великият княз се отправя към масата, където бе поставено знамето. До масата е застанал кметът на Самара... Богослужението извършиха българският архимандрит Амфилохий Михайлов от град Сливен и свещеникът Петър Драганов от Търново. И двамата известни с това, че с оръжие в ръка са въставали срещу турците. По време на освещаването цялата тази маса от хора е със свалени шапки... Веднага след молебена се пристъпи към церемонията по заковаване на знамето върху дръжката. Първият гвоздей закова главнокомандващият (великият княз), след това началник-щабът Непокойчицки, след него началникът на опълчението, двамата пратеници от град Самара, които бяха донесли знамето. Последните гвоздеи заковаха избраните обикновени българи. Да можехте да видите с какво дълбоко благоговение пристъпиха тези хора към своята почетна задача. Всеки от тях се прекръстваше, вземаше чукчето, целуваше дръвчето и след това дигаше ръка да закове гвоздея. На тези обикновени мургави лица грееше щастие. От тълпата зрители изведоха старец-българин в червен извезан национален костюм и с широк пояс... Това беше известният български войвода Цеко Петков, който 32 години се беше борил срещу турците..., сега беше дошел да постъпи в опълчението, но го оставиха в щаба в качеството на възпитател на младите опълченци и да посочва пътя по време на поход в Балкана... Когато му подадоха чукчето, старецът заплака. Погледна към небето, знамето и главнокомандващия и с висок глас каза: "Да помогне Бог да премине това свято знаме от единия до другия край на нещастната българска земя, да изтрие сълзите от скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да бяга пред него всичко зло, нечисто и поганско, а след него да легне мир и тишина". Гробна тишина настъпи, когато старият Петков произнасяше своето слово, и в тази тишина се чу звукът на чукчето... Като ехо от думите му в Карпатите блесна светкавица и се чу глухият тътнеж на гърма. В тълпата се понесе възгласът "добър знак, добър!"...
Не след дълго, предвождано от Самарското знаме, българското опълчение показва пословичен героизъм за опазване на тази светиня - символ на българската Свобода.