Издръжката на 4-членно домакинство удари 2000 лв.

По близо 500 лв. на всеки, или общо 1977 лв., е струвала през юни т.г. издръжката на живота без излишни луксове за 4-членно домакинство с двама възрастни и две деца. Това съобщи вчера директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев.
Темпът на нарастване на издръжката на живот през юни е с 1,1% спрямо март 2010 г., а сравнено със същия период на миналата година увеличението е с 2,8%.
Кризата и стагнацията на пазара на труда се отрази по-съществено на потребителските разходи. Техният реален ръст е с 2,9%. Намаляват отделяните за храна и безалкохолни напитки потребителски разходи - 41,8% срещу 46,3% през съответното тримесечие на предшестващата година. Това означава, че значителна част от домакинствата са били принудени в по-голяма или по-малка степен да се самоограничават в потреблението и в разходите си, за да могат да вържат бюджета си, коментира Любен Томев.
Върху поскъпването на живота влияят най-вече акцизните стоки, топлоенергията, природният газ и др. Въпреки че в антикризисните мерки, приети от Националния съвет за тристранно сътрудничество, е записано "временно ограничаване нарастването на държавно регулираните стоки и услуги от обществен интерес", от 1 юли т.г влезе в сила поредното увеличение на цените на природния газ (с 24,6%), на електроенергията (с 2%), топлоенергията (с 14,6%). Това са основните фактори, които ще вдигат цената на живота и през следващите месеци, предупредиха синдикалните експерти.
185,21 лв. стигна вече границата на бедност на един човек, сочат още данните на института. Това е сумата, нужна на човек за най-обикновено оцеляване.
За отглеждането на бебе до годинка българинът трябва да се бръкне с 261,16 лв., а на дете от 4 до 6-годишна възраст издръжката излиза 273,28 лв.
Задълбочен анализ на експертите по групи стоки показва, че е налице един сравнително бърз процес на адаптация на цените в България към средните европейски равнища, който е в остро противоречие с очерталата се политика на задържане равнището на реалните доходи, коментираха от ИССИ.
В същото време по равнище на минимална работна заплата през 2010 г. България продължава да заема последно място в ЕС-27. Измерена в евро, тя е 13,7 пъти по-ниска от тази в Люксембург, 7 пъти от тази в Гърция, 2,2 пъти от Унгария и 2 пъти от тази в Латвия.

Вместо коментар

Ако не се приложат адекватни мерки по отношение на увеличаване на минималните доходи през следващите месеци, за да достигне в края на 2010 г. равнище на МРЗ от порядъка на 270-280 лв., ще се окажем в неблагоприятната позиция не само на догонващи минималните стандарти на ЕС, но и ще се задълбочи диференциацията между МРЗ и средната работна заплата за страната. Очертава се тенденция на намаляване на относителния дял на минималната работна заплата от средната - ако през 2007 г. тя е представлява 41,8% от средната, то през настоящата година спада на 38,8%. Увеличението на МРЗ, съпроводено с въвеждане на необлагаем минимум в рамките на плоския данък, ще доведе до нарастване на доходите на хората с ниски работни заплати. Така ще се стимулира вътрешното потребление на домакинствата и ще се очертае възможност на българската икономика за по-бърз изход от кризата, категорични са от Института за социални и синдикални изследвания.

Текст под снимка