Иван Нейков: Занапред възрастните не ги очаква по-добър живот

Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. е инспектор-юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. е завеждащ правен отдел в КНСБ и зам.-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов.

"Сигурно е, че пенсионерите ще получават парите си, но то ще е за сметка на техния нисък размер"

- Господин Нейков, прогнозирате, че през 2020 г. ще бъде последният спокоен бюджет за осигурителната система. След това ще липсват пари за пенсиите ли? И ще последват бунтове на пенсионери?

- Всъщност, ако перифразирам съответния израз, мога спокойно да кажа: "Скъпи пенсионери, спете спокойно, пари за пенсии има." А прогнозата, че 2020-а ще е една от последните спокойни години, се отнася до очакванията сред всички макроикономисти, че има забавяне в световен план на икономиката. Това всъщност е нещото, което трябва да имаме предвид, когато готвим бюджетите на НОИ за следващите години. Но виждам и в прогнозата на Министерството на финансите, че то също отчита тези тенденции и затова вероятно в следващия период бюджетът на НОИ ще изпитва по-големи затруднения, отколкото сега. Но причина за такава конкретна тревога няма. Вече 20 години, откак съществува новият модел, никога не е имало случай, в който НОИ не е в състояние да изплати пенсиите.

- Да, но и с новия проектоплан на ДОО се генерира тотално разминаване между гледните точки на създателите и на потребителите на бюджета.

- Цената на тази финансова стабилност или на тази сигурност, че пенсиите ще бъдат изплатени такива, каквито са, е всъщност ниският размер на пенсиите. Защото това е плащане, което е еднопосочно - ние нямаме дори теоретична възможност, нашето законодателство не приема пенсиите да намаляват, въпреки че не стигат пари. Всъщност за всичко друго може да няма средства, но републиканският бюджет е длъжен да осигури всички пари до последния лев, за да бъдат изплатени веднъж вече отпуснатите пенсии.

- Да, но това е бетониране на мизерията. Ето сега отново се предлага със 6,6% увеличение на пенсиите, а при тази инфлация, която се очаква, за догодина тези 10-15 лева отгоре ще бъдат стопени.

- Ако приемем, че се сбъднат макроикономическите прогнози за инфлацията, защитниците на бюджета могат да кажат, че ще има все пак минимално увеличение на пенсиите. Но вярно е и това, че усещането на хората, които разчитат единствено на пенсия, няма да бъде усещане за забогатяване, усещане за по-добър живот, независимо от статистиката. По-скоро това ще бъде при равни други условия, задържане на стандарта на живот такъв, какъвто е. Само че, пак казвам, за човек, който разчита само на пенсия, е достатъчен един извънреден разход, който той не е планирал, и неговата лична финансова стабилност отива по дяволите.

- Вие говорите и за натрупало се напрежение заради отварянето на ножицата между старите и новите пенсии. БСП отдавна иска осъвременяване на всички пенсии.

- Това е наистина дискусия, която е вече десетилетна. Най-странното е, че няма нито един експертен аргумент против това осъвременяване на старите пенсии. Нито един аргумент, нито една институция не казва - не сте прави, не трябва да се извърши това осъвременяване на пенсиите, отпуснати преди 10-15 години. Тоест всички признават необходимостта от тази мярка и въпросът, до който опираме, е имаме ли ги или ги нямаме парите. Експертите очакваха, че в условията на наистина осезаем икономически ръст ще ги има. Човек като погледне, отвсякъде го заливат едни розови вълни, облаци, едни приказки за това колко сме добре и би трябвало точно в такива моменти тези тежки от финансова гледна точка решения да бъдат въведени в действие, да бъдат приети, да започне затваряне на ножицата между старите и новите пенсии. За съжаление не го видяхме. 

Просто, ако след година, две, три сме в някаква рецесия или, не дай Боже, в някаква кризисна ситуация, тогава пак ще извадят от килера аргумента "няма пари". Сега този аргумент не може да се извади, защото говорим за наистина добро изпълнение на бюджета, говорим за излишъци. Тогава защо сега не предприехме тази мярка, когато имаме възможност да я осъществим? Още повече, както експертите предлагат, това може да не става еднократно, може да се разтегли в рамките на няколко години, на няколко стъпки да бъде решен този въпрос така, че да няма непоносимо финансово бреме върху бюджета на НОИ и върху републиканския бюджет. Но вие виждате - нула, нищо, никаква дума дори няма в бюджета по отношение на този натрупващ се с годините проблем.

- Изтъквате, че в социалната сфера, ако не направиш нещо навреме, в един момент пак ще си длъжен да го направиш, но ще ти струва много скъпо?

- Да, за съжаление няколко пъти го виждахме този ефект на забавянето на неизбежните решения и вероятно и тук ще е така - в един момент наистина напрежението в обществения котел ще стане такова, че ще се разтичаме тогава бързо, бързо да успокояваме обществото, само че вече на друга цена. И една част от тази цена отново ще бъде загубеното доверие и убеждението на хората, че решения се взимат само под натиск. А това създава наистина много, много неустойчивост в едно общество, когато хората разбират, че резултат има не от разумни аргументи, а когато улицата започне да вика.

- Все си мислехме, че толкова мандати на кабинета "Борисов" можеха да преодолеят по-стабилно тези важни проблеми в държавното обществено осигуряване. Обаче управниците си заравят главата в пясъка и сега.

- Да, това е неразбираемо, защо всъщност не предприемат стъпката, която всички знаят, че трябва да бъде направена. Нямам отговор на въпроса.

- Щом и вие като експерт нямате отговор на този въпрос, какво да кажем за пенсионерите... С две думи - възрастните не може да очакват някаква промяна в стандарта си на живот занапред?

- 2020-а, няма да е по-лоша от 2019-а от гледна точка на стандарта им на живот...

- Но няма да е и по-добра.

- Да, онзи, който е очаквал вече да дойде по-доброто време, ще трябва да отложи очакванията си.

- Де да можехме да си отложим и живота.