Няколко думи
Искаме си България!
/ брой: 64
Остават два дни до изборите. Имаме една обща битка - за държавността. И един избор - срещу онези, които за малко повече от десет години опропастиха всичко.
Днес България тъне в разруха. А пропагандата на властта не само обяснява, че всичко е наред, но ни кара да ръкопляскаме и да благодарим на шайката отгоре.
Не казвайте, че няма за кого да гласувате. Има предостатъчно листи и кандидати. Не се оправдавайте, че, за жалост, много свестни хора са попаднали в листите на "лошия". Няма такова чудо. Дори и преференциално да гласувате за "свестните", защото мажоритарен вот няма, пак ще изберете онзи, на когото те така или иначе са избрали да служат, съгласявайки се да влязат в листите. В Народното събрание "свестните" ще целуват ръката на Диктатора и ще подпечатват прищевките му. И пак ще има от същото като досега, че и на квадрат. Толкоз за "свестните" хора в листите на Диктатора. Защо, как и срещу какво са изтъргували свестността си? Те си знаят.
Гласувам, откакто имам това право. Ще го направя отново. За кого е мой избор. Намерете поне четири важни причини, за да го сторите и вие. Гласувайте срещу простотията, корупцията, чалгата и пошлостта в политиката. И няма да сбъркате.
Мислете, сега е времето. Знам за кого ще гласувам. За семейството си, за приятелите си, за държавата, в която искам да живея. За себе си. Трябва да го направим заради онези, на чиито въпроси сега търпеливо отговаряме и които само след години ще ни държат отговорни за действията ни. Не ви карам да гласувате като мен или заради мен. И аз не мога да гласувам заради вас.
Ако обаче на 4 април не гласуваме, рискуваме от 5 април отново да спим по площадите. Години наред искаме права - крещим и се въргаляме за тях, псуваме и се бием, бият ни и ни подмятат. Сега, наред с общата, ни предстои най-важната битка - личната. Трябва да я проведем най-напред със себе си. Да преборим безгласието, страха, апатията, безразличието. И най-накрая да спечелим битката за държавата. Защото имаме право на България! И си я искаме!