Вилицата - от тризъбеца на Нептун и вилата за сено до изтънченото изкуство

Евгения Младенова

Ако днес е обичайно да се яде с вилица и нож, преди години това е било привилигия на богатите и на знатните особи. Е, и на обкръжението им. Дори в наше време често изразът "Яде с нож и вилица" е почти синоним на "Спазва етикета" или "Държи се по протокол".
Докато необходимостта от лъжица са проумели предците ни в най-древни времена, вилицата се появила на трапезата доста по-късно като нещо почти вещерско и... почти излишно. Нещо повече - всички опити тя да заеме полагащото й се място на масата през ХVII в. се натъквали на упоритата съпротива на църквата.
Първите исторически сведения за вилицата са от Средния изток през IХ век. В това време европейците познавали само лъжицата и ножа. Най-вероятно по тази причина се хранели предимно с ръце, а аристократите ползвали два ножа - единият за рязане на храната, а другият - за отнасянето й към устата. Според някои исторически източници първообразът на съвременната вилица е открит в IV в.пр.н.е. в турски земи...
Едно е ясно: идеята за появата и ползването й идва от селската вила, за което говори не само българското й название, но и това на романските езици (от лат. Forka). От друга страна, не е за пренебрегване тризъбецът на Нептун, който също може да се приеме за протоптип както на вилицата изобщо, така и конкретно на вилицата за риба.
Днес се смята, че на Стария континент първата привилегирована дама, която имала собствена вилица, била византийската принцеса Мария Иверска. Вилицата й

била изработена от злато, а дръжката й - от слонова кост

 Принцесата смятала за неприлично да се яде с ръце и затова измислила прибора с два зъба. С него можело само да се набожда храната, но не и да се загребва. Все пак нито едно изобретение не е съвършено в началото.
Няколко века се губят следите на прибора и едва през ХVII в. той се появява като необходим атрибут на трапезите на знатните италианци и търговци. Твърди се, че византийската съпруга на венециански дож я "внесла" на Ботуша, след което тя започва своето бавно и мъчително пътешествие на север. Междувременно в периода ХVI-ХVIII в. сред европейската аристокрация вече се разпространяват правилата на бон тона на трапезата. Сред тях имало изискване месото да не се взема с петте пръста, а само с три; за лош маниер се смятало вече да се взема мръвката с двете ръце; препоръчвало се

след хранене ръцете да не се бършат в дрехите

Дори имало период, в който благородниците се хранели с ръкавици, за да не се цапат ръцете им.
Английската аристокрация например я допуска предпазливо на трапезата си едва през ХVIII в., макар че пътешественикът Томас Кориат внесъл първата вилица от Италия през 1608 г. Но английският отпор бил недвусмислен: "Защо ни е нужно това нещо, след като Бог ни е дал ръце, с които да ядем!" Те сякаш предусещали триумфа на заведенията за бързо хранене в края на ХХ и началото на ХХI в. В това отношение руският двор има цял век преднина. На сватбеното си пиршество Мария Мнишек успяла да шокира болярите и духовниците, като ползвала новия прибор. Иначе Петър I, където и да ходел, носел си нож, лъжица и вилица - просто не бил сигурен, че дори в болярските домове ще му поднесат пълен набор прибори за хранене.
Според някои във френския двор я внася съпругата на крал Анри II Катерина Медичи. Както повечето нови неща, в началото

французите приели "на нож"

и вилицата. Според други френският крал Карл V пръв започнал в 1379 г. да се храни с вилица. Но едно е ясно: Френската революция превръща вилицата в символ на класовото разделение.
Днес има десетки видове вилици за различните храни. В наши дни по правило по-качествените са с по-дълги и остри зъбци, а скъпите прибори са леки, за да не уморяват ръката.
Всеки знае, че на трапезата вилицата стои вляво на чинията. Когато са повече от една, тези, които ще се ползват първо, са най-отдалечени от чинията. Най-близо до чинията е вилицата за основното ястие, а от външната страна - за предястието. Ако има и за риба, тя е отляво на вилицата за основното ястие. Изключение от това е малката вилица за коктейли, която се поставя в най-отдалечената позиция от дясната страна на чинията.
Вилицата за риба по правило е тризъба, както и тази за морски дарове, но последната е с по-къса дръжка. Десертните прибори, в това число и вилиците, по правило се поставят пред чинията. Виличката е най-отдалечена от чинията, а дръжката й сочи наляво, за да може да се ползва с лявата ръка. Двузъба е вилицата за плодове. Тя, заедно с ножа, се използват, когато са сервирани круши, ябълки, дини, пъпеши, портокали и др. За консервираните плодове и салати е достатъчна само вилицата. За раци освен специални клещи, има и виличка с две къси зъбчета. Двузъба е и вилицата за фондю, но е с дълга дръжка. Коктейлната вилица е колкото десертната, но зъбците й са доста по-къси, а дръжката - доста по-дълга.  
Постепенно вилицата става обикновено и неизменно пособие от кухненския аксесоар, който непрекъснато се усъвършенства, докато се превръща дори в обект на изкуството. Дори неотдавна се прочу като дизайнерка на собствено бижу българката Нина Добрев. По време на снимките на американския телевизионен сериал "Дневниците на вампира", Нина си направила впечатляваща гривна от... вилица.


Макар появила се в бита много по-късно от лъжицата и ножа, вилицата присъства в някои гадателства.
В различни съновници има различни тълкувания: "Ако сънуваш вилици, значи враговете ти целят да ти навредят"; "Ако си семеен и сънуваш вилици, предстои ти развод"; "Видиш ли в съня си вилица, значи ти предстои разправия за пари, а ако използваш вилицата за ядене, очаквай някой да те излъже"; "Вилица ако сънуваш и ядеш с нея, значи ще чуеш неприятни новини"...
Този прибор присъства и при гадаенето по чаени листенца (тасеомантия), възникнало в Китай. Вилицата при това гадаене означава отклоняване от целта.


Това е най-голямата вилица на света и тя се намира в Спрингфилд, щата Мисури


А някои предпочитат всекидневните многофункционални "вилици"