В очакване на Конституционния съд

Сложната политическа обстановка през последните дни засили очакванията и спекулациите за произнасянето на Конституционния съд (КС) по най-важното му дело – за последните изменения в основния закон. Както е известно, те бяха оспорени от президента Румен Радев (частично, без текстовете, които се отнасят до съдебната власт) и в цялост от депутати от „Възраждане“ и ИТН.
И докато решение, с което се потвърждава конституционосъобразността на измененията, не създава никакви съмнения за ефекта си, то ситуация, в която КС „отмени“ част или всички промени в Конституцията, поражда противоречиви становища сред юристите. Досега никога не са оспорвани всички изменения в основния закон. Прецедент през 2006 г. беше отмяната на текст от него, който предвиждаше, че при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, т. нар. трима големи в съдебната власт могат да бъдат отстранявани от президента по предложение на 2/3 от народните представители (решението на КС виж тук). Той обаче никога не беше влизал в действие и въпросът за последиците от обявяването му за противоконституционен не беше поставян.
Затова не е случайно, че общото в позициите на специалистите по конституционно право, до които се допита „Лекс“, е, че самият КС в мотивите на решението си, каквото и да е то, ясно трябва да посочи какви са последиците от него. За да се изясни ефектът от отменително решение на КС, първо трябва да бъдат изяснени параметрите на т. нар. конституционен контрол, а именно за какво ще следи и проверява съдът.

Какво и за какво ще „проверява“ КС

Отговорът даде самият Конституционен съд в определението, с което допусна за разглеждане двете искания. В него съдът посочи, че законът за изменение и допълнение на Конституцията, приет от обикновено Народно събрание, се различава от закон, приет по реда на обичайния законодателен процес. „Това е законов акт с особен статус: приет е от представителното учреждение, конституирано по реда на общи избори, но в ролята му на производна учредителна власт, по силата на изрично конституционно възлагане, с който се извършват изменения и допълнения в Конституцията“, посочи КС и заяви, че „тази особеност на ЗИД на Конституцията се проектира и на плоскостта на контрола, осъществяван от конституционната юрисдикция“.
Ето в какво посочи, че се състои той: „Този контрол има за предмет дали е спазен конституционно установеният ред за осъществяването на ролята на обикновено Народно събрание като производна учредителна власт (чл. 155) и дали приетите изменения и допълнения не навлизат в пределите на изключителната компетентност на Велико народно събрание по смисъла на чл. 158 от Конституцията“.
На пръв поглед излиза, че КС ще следи само за два аспекта – спазена ли е процедурата за приемане на промени в Конституцията и дали обикновен парламент си е позволил да измени правило, което може да промени само ВНС (така е формулиран контролът и според тълк. реш. №3/2003 г.).

Контролът на КС обаче е доста по-усложнен,

става ясно от същото това определение и тази негова част си струва да бъде цитирана в цялост: „Тъй като контролът е по отношение на акт на производната учредителна власт, конституционната юрисдикция е обвързана с изискването да гарантира също така извършените промени в Конституцията да не нарушават целостта на Основния закон като единен и безпротиворечив върховен закон на страната, приет от първичната учредителната власт. В своята цялост преценката за конституционност на така извършени промени е преценка дали те са легитимни в степен, съответстваща на легитимността на Основния закон, основана на политическия консенсус на суверена (конституиран в учредителна власт чрез ВНС), който го създава, и следователно тя има като референтен този конституционен текст, който е действащ към и до момента на влизане в сила на оспорените промени, приети от обикновено Народно събрание в ролята му на производна учредителна власт.
Конституционно установеният утежнен процес на приемане на промени в Основния закон от обикновено Народно събрание имплицитно налага засилено внимание на конституционната юрисдикция към обосноваването от обикновеното Народно събрание на необходимостта от такива промени и преценка дали е осигурено тяхното обсъждане във възможно най-широк публичен дебат, т.е. дали е осигурен дължимият демократичен процес, легитимиращ конституционните промени в една съвременна конституционна държава, организирана и функционираща под върховенството на Конституцията“.
Това по същество означава, че КС ще извърши една доста по-ширкообхватна преценка за измененията в основния закон, включително и за мотивите, с които беше обосновано извършването им.

Ако е по процедура и ако е заради надхвърлена компетентност

Първата разлика между това дали КС ще отмени промени в Конституцията заради нарушения на процедурата, каквито твърдят и президентът, и депутатите, и заради това, че са от правомощията на ВНС, ще е в това, че процедурни нарушения автоматично ще означават противоконституционност на всички изменения. Докато, ако съдът приеме, че процедурата е спазена, ще се произнесе за всяко от измененията и някои може да се окажат противоконституционни, а други – не.
Въпросът, по който конституционалистите, до които се допита „Лекс“, не са единни е дали нарушенията в процедурата по приемане на промените в Конституцията, водят до т. нар. невалидност на измененията, т.е. изначална недействителност на акта на парламента.
Според някои опорочената процедура няма тази най-тежка последица (еквивалент на нищожността), а ефектът от решението на КС ще е „отмяна“ на промените в Конституцията от датата на постановяването му. Всички настъпили по време на действието на промените – от декември 2023 г. до момента на отмяната им от КС, обстоятелства, правоотношения и постановени актове, са валидни. Т.е. ще е налице действие за напред на решението на съда.
Според други конституционалисти обаче приетите по опорочена процедура промени в Конституцията са невалидни и се приема, че

никога не са съществували в правния мир

Проф. Даниел Вълчев например е на мнение, че за действието на евентуално решение на Конституционния съд, с което той установява противоконституционност на текстове от промените в Конституцията на основания, различни от приемане от некомпетентен орган, „би било уместно съдът да обоснове разграничение в действието на своето решение по отношение на изменителни разпоредби и на отменителни разпоредби и ясно да посочи как ще изглеждат конституционните разпоредби след влизане в сила на такова решение“.
Що се отнася до ситуацията, при която КС приеме, че парламентът е надхвърлил компетентността си, там няма спор, че това ще означава невалидност на конкретната промяна. Причината е, че тя е приета от некомпетентен орган, липсва правнозначима воля за приемането й и тя никога не е съществувала в правния мир. Законът за КС използва общия за всички правни отрасли термин „нищожност“ (чл. 22, ал. 3 – При актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност), но в практиката си съдът използва „невалидност“.
Ако е налице нищожност/невалидност – това ще означава, че всички актове и правоотношения, възникнали на основание на такава разпоредба на Конституцията могат да бъдат атакувани пред съответния съд като нищожни.

Дупка или не

Големият въпрос е какво всъщност ще пише в българската Конституция, след като КС „отмени“ някоя от разпоредбите й. По време на дискусията по приемането на промените проф. Пламен Киров напомни за тълкувателно решение №3/2020 на КС, което прие, че „решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“ и посочи, че има риск отмяната да доведе до „дупка“ в конституционния текст.
Тезата за възникването на „бяло поле“ в Конституцията отхвърля проф. Пенчо Пенев и подробно се аргументира в статия за „Лекс“, както и в правното си мнение до КС.
Неговото виждане е, че решение №3/2020 г. на КС не се отнася за Закон за изменение и допълнение на Конституцията и до хипотезата, при която обикновен парламент е иззел компетентност на ВНС.


Лекс
(продължава в следващия брой)