Глътка страх

След като година и половина игра по свирката на СДС и Иван Костов, Борисов върна тръбопроводната сага там, където собственолично я замрази. "Набуко" е по-важен от "Южен поток", а "Белене" е гьол за шарани, повтаряше като зомбиран премиерът. И разпращаше противоречиви сигнали за позицията на страната ни по важни енергийни проекти. Не само за нас, а за Европа. Година и половина загубено време - за държавата, за бизнеса, за българите, за всички европейци...
Докато на Стария континент чертаеха трасета и разменяха визити, Борисов и сие ровеха "шлемове", крояха схеми, замразяваха проекти и гонеха инвеститори. Клонящи към налудничавост идеи за диверсификация, горещо подклаждани с отвъдокеански огън, толкова впечатляваха новоизлюпените държавници, че на моменти те дори си вярваха.
Наивните опити за надцакване с по-силните завършиха с фиаско за Борисов, а провалилите се съветници първи побягнаха от потъващия кораб. Предизвестен край, който премиерът сам си заложи. Тези, които го подтикваха към него, сега са в позицията на умрялото куче. На него нож не се вади. То "по-католик от папата" ще се изкара, за да оцелее пак. За Борисов остава да изпие докрай горчивата чаша. В която виночерпецът му наля поредната глътка страх от предстоящото падане от власт.