I HAVE A DREAM*
Защо дежурният гастрольор в официалните новинарски емисии отсъстваше по време на пожара, който е най-голямата му специалност
/ брой: 156
I have a dream... На 28 август 1963 г. борецът за расово равноправие Мартин Лутър Кинг произнесе знаменитата си фраза в реч, в която обяви, че е дошло "времето да се изведе нацията ни от подвижните пясъци на расовата несправедливост към здравата скала на братството".
Днес и аз имам мечта. Тя не е и не може да бъде така глобална, така възвишена като на Кинг. В някакъв смисъл това е и предимство, защото е по-лесно осъществима. 49 години са изминали от прогласяването на мечтата на Мартин Лутър Кинг, за тези пет десетилетия Америка извървя немалко мили по пътя на ликвидирането на расовата сегрегация, неин президент е тъмнокож, имаше за държавен секретар също тъмнокожата Кондолиза Райс. Но все още ги има зловонните гета, където са цветнокожите аутсайдери на обществото и където е опасно да се замръкне.
А аз вярвам, че моята мечта може да се сбъдне буквално след дни.
В ясното и жежко юлско небе няколко вечери над Витоша се стелеше облак. Когато след мръкване духнеше ветрец откъм планината, започваше да ми дращи гърлото: не било облаче ле бяло, а пушек. От Бистришкото бранище. Официалните информации бяха, че нямало еди какво си над нормата, че може би само малко твърди частици се носели из въздуха и въобще - няма страшно. Е, не беше така страшно както онова "няма страшно" през април 1986 г. след Чернобил, но от чист въздух не се кашля и не се налага да си затваряш прозорците. И това се налагаше въпреки всекидневните уверения на доказалия се в преборването на всякакви Октоподи, Нагли, Килъри и прочие Цигараджии, а сега и координатор на гасенето Цветан Цветанов, че пожарът е овладян.
Вечери наред пожарът край Бистрица беше първа новина на телевизионните информационни блокове. И малко странно е, че дежурният гастрольор в тези блокове го нямаше в тази първа новина. При това ставаше дума за произшествие, което му е по основната специалност, там и докторат сме защитили. Дори излезе слух, че темата на дисертацията била анджак "Разгъване на маркуч в гориста местност", но колегата Крум Благов след истинска одисея по издирването й в хранилище в едно софийско село установява пълното й заглавие: "Психо-физическата подготовка на оперативния състав на противопожарната охрана в екстремална ситуация на пожар". Така че онова за разгръщането на маркуча си е злонамерена инсинуация, целяща да омаловажи капиталния принос на генерала-доктор.
Бистришкото бранище, в чието подножие е и стадионът, където ритат бистришките тигри и най-личният от тях, беше посетено за сефте на 5 юли от премиера, придружаван от вицето Цветанов и военния министър Аню Ангелов. Като печен специалист той съобщи, че "още 5-6 дни ще се вижда пушек".
Ето какъв коментар към тази основополагаща констатация е написал форумецът "Стария": "Пламъците са загасени. Официалните лица пристигат, качени на танка на Аню. Великият пожарникар реже лентата."
Е, този "Стария" ме подтикна да се размечтая. I have a dream... Текат последни приготовления за празничното събитие. Девойки с народни носии пристягат забрадките си. Взвод опрятни огнеборци закичват девойките с рози, сред множеството цари радостна възбуда. И ето: задава се танкът на Аню. Спира на метри от опънатата трикольорна лента. Той слиза от танка. Отчупва от поднесената Му питка и тиква залъка в устата на тази, дето Му я е поднесла. След това вади ножицата, подарена Му от шефа на парламентарната група на ГЕРБ за рождения Му ден на 13 юни и реже лентата, асистиран от Цецо и Фандъчето. Подават Му менче с вода, която той лисва върху последната пушеща туфа трева. Пожарът на Бистришко бранище най-сетне си намира майсторът.
Мечтата ми е пред сбъдване. Какво тук значат някакви си 5-6 дни. Пред петте десетилетия, които чакат в Америка да се сбъдне dream-ът на Мартин Лутър Кинг.
* Имам една мечта