Гръцка криза или българска стабилност?

Ако оставите Георги Първанов, държавата ще фалира като Гърция, каза в Етрополе не някой, хванат от гората, а премиерът Бойко Борисов. И добави: "Преди една година президентът се изсили да вдигнем дефицита, а видяхте какво се случи с държавите с висок дефицит."
Съвсем не за първи път Борисов посяга към овациите на публиката, вярвайки, че тя или не помни какви ги е приказвал не преди година, а  преди месец дори, или пък не е в състояние да направи елементарни сметки. Най-новата му хвалба е, че вече имал в колекцията си две хиляди лентички от открити обекти. Той е министър-председател от седемстотин дни, което означава, че всеки божи ден е лисвал по три пъти менчето, но очевадно не е така. Преди време пък беше посочил толкова голям брой пожари, в чието потушаване е участвал, че му се падаха по няколко на ден, което би извикало усмивка по лицето дори на Бъстър Китън.
В Етрополе премиерът притопли каквото си спомня или каквото е разбрал от дискусията за антикризисните мерки в началото на сегашното управление. През есента на 2009 г. президентската институция излезе с набор от антикризисни мерки, които вицепремиерът Дянков нарече малоумни. Той тогава се силеше да вкара България в зоната на еврото и бе предложил държавен бюджет с нулев дефицит. Президентът настояваше дефицитът да бъде три процента от брутния вътрешен продукт, които да отидат в три посоки. Едната беше здравеопазването, което и досега е проблем номер едно на правителството, тъй като се сменят министър след министър, но нищо не се подобрява, защото липсва идеята какво да се прави. Другата беше образованието, тъй като с инвестиции именно в тази сфера, и то в период на криза, можем да скъсим дистанцията между нас и европейските ни съюзници. Третата посока беше държавата да се издължи на бизнеса за изпълнените обществени поръчки. Така икономиката щеше да диша, което щеше да ни предпази от последвалия ръст на безработицата и тежък спад в реалните доходи на хората.
На дискусия през януари 2010 г., в която се включи и премиерът, президентът заяви, че разбира стремежа на правителството за бюджет, близък до балансирания, защото то иска страната да влезе в зоната на еврото, но много важно е и на каква цена ще бъде постигнато това. След като условието, което трябва да изпълним, е дефицитът да бъде не нулев, а до 3%, разумно е така да маневрираме в рамките на допустимото, че да избегнем масовите фалити и обедняването на широки слоеве от населението. Премиерът призна, че придържането към минимален дефицит се дължи на желанието по-бързо да се въведе у нас еврото. С оглед на възможните негативи при постигането на тази цел той изрази готовност да приеме и друго мнение.
Главата на сегашното правителство обаче днес казва едно, а утре - съвсем друго. Въпреки предупрежденията бюджетът спря да плаща дължимото на бизнеса. Получателите на тези плащания бяха набедени едва ли не за мошеници. Фирмите бяха притискани да се откажат от 10% от сумите, ако искат да вземат парите си. В крайна сметка държавният бюджет за 2010 г. приключи не с нулев дефицит, а с по-висок от 3 на сто. Влизането ни в зоната на еврото бе снето като непосредствена задача. Негативите от усилията за постигането на тази фикс идея обаче не само останаха, но и се умножиха. Със спирането на плащанията държавата принуди фирмите да не се разплащат със своите партньори, при което взаимната задлъжнялост нарасна лавинообразно. Дянков няколко пъти обявяваше края на кризата, но всъщност неговите нескопосани мерки я задълбочиха. Защото едно е да имаш 3% дефицит, но като инструмент на политиката, както предлагаше президентът, като насочване на ресурсите за намаляване на тежестите на кризата, пък друго е дефицитът да стане и по-голям, но под напора на обстоятелствата, засилен и от глупавите ти действия, както стори правителството.
Извинения едва ли ще дочакаме, но редно беше някои управници поне да се почувстват неудобно пред Първанов и най-вече - пред народа, затова, че малоумни се оказаха не идеите на държавния глава, а техните собствени действия. Затова, че вместо да се вслушат и да облекчат последиците от кризата, те от некомпетентност и на инат я направиха още по-тежка.
Според една шега, обиколила медиите, гръцкият премиер се обърнал към нацията с думите: "Ако не сте съгласни с антикризисните мерки, вас ви очаква съдбата на България... Нима искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-а заплата?" Нашият премиер реагира и нарече тази новина измислена. Но звучи толкова правдоподобно, че въпросът кое е по-страшно - гръцката криза или българската стабилност, е съвсем основателен. Както някой писа във Фейсбук - ако бяхме сменили местата на Борисов и Папандреу, сега ние щяхме да си живеем, а гърците да се утешават с рязане на лентички.

Други текстове от автора на: ivoatanasov.info