Няколко думи
Голямото ръфане
/ брой: 3
Голямото ръфане на Кодекса на труда продължава. Работна група от социалните партньори обмисля поредната промяна в трудовия закон, която ще даде възможност на бизнеса да въведе напълно законно 9-часов работен ден. Социалното министерство няма нищо против. Държавата поднася поредния щедър незаслужен дар на бизнеса, който отдавна мечтае за подобна промяна. Така 1 час извънреден труд на ден става законен. А досегашните 150 часа стават 300 на година. Кеф!
Не че досега работодателите плащаха този труд както трябва, напротив - с наплюнчен калем го изчисляваха "сумирано" все в ущърб на работягите. Сега хептен ще се разхайтят без ограниченията. Излиза, че те сами ще поръчват музиката и сами ще си тропат хорцето на воля. Както си го тропат покрай болничните за сметка на работника, майчинските отпуски, премахването на клас прослужено време, липсата на трудови договори за обучение на ученици и за надомната работа, ритниците по ред наши наредби и европейски директиви и т.н. Лошото е, че това тропкане е ръка за ръка с държавата - онази уж социалната по конституция, на която въобще не й дреме за социалната политика. След като спокойно гледа на продължаващите посегателства над права на работещите, извоювани преди години.
Държавата позволява ново посегателство над социални права, без в замяна да предложи някаква защита за наемните евтино платени работници. В страната, в която е чист цинизъм уверението на властващите велможи, че хората са богати и че хвърлянето на средства за социални проекти и подпомагане, е живо губене на пари; че за даваните подаяния трябва едва ли не да ръкопляскаме и да благославяме Борисов и компания. Която даже престъпно ни вини за собствения ни хал. Но воля и политическа отговорност не се задават и занапред, мизерията се настанява все повече и сред все повече хора. Много важно, че извънредният труд щял да се включва в колективния трудов договор. Нашите капиталисти договори не ги ловят. Трудовият пейзаж избледнява с всеки изминал ден с изчезването на всичко годно, което не може да работи и да печели у нас. С подобни врътки скоро промяна няма да има. А от това страда цялата икономика, която явно пречи някому и той прави всичко възможно да слага прът в колелата й. В същото време големите международни компании често прилагат у нас доказани системи за планиране и отчетност на работното време със съответното заплащане обаче. Нашият бизнес едно си знае, едно си бае: Кодексът на труда е безкрайно остарял, ще го прекроим в наша угода! Речено, сторено. Кой да спре гоямото ръфане? От друга страна, кой ще изкарва на нашите баш бизнесмени големите печалби тук, щото никъде навън никой няма да им търпи далавераджийските игрички?
Информация от вчера: новият премиер на Финландия Санна Марин предлага страната й да въведе 4-дневна работа седмица с 6-часови работни дни. 34-годишната Марин, най-младият министър-председател в света, обяви намеренията си за гъвкавата работна схема. Според нея това ще даде на финландците възможност да прекарват повече време със семействата си...
На колко години е Бойко Борисов?