Гласуването по квоти удря СЕМ в сърцето

Трогателно е да се прочете колко категорично и почти единодушно бил избран новият генерален директор на БНТ. И как с това били отхвърлени спекулациите, че конкурсът е нагласен. Още по-умилително е нежеланието да се разсъждава какво всъщност означава тази категоричност и почти единодушност. Вълнуващо е и удобното забравяне на публикациите отпреди месец-два, които неизменно сочеха двама фаворити на властта - Кошлуков и Каменаров. Другите кандидати нямали шансове, тъй като не разполагали с политическа подкрепа. Това ми даде повод да възкликна публично, че конкурсът е добра възможност СЕМ да обори ширещото се мнение, че ни се оказва политическо влияние.
 Мнозина се учудиха, че при изслушването попитах Кошлуков дали е бил в България в края на юни и началото на юли. Пък и той се престори на приятно разсеян, та се наложи да повторя въпроса. Срокът за подаване на документи беше 30 юни, но след това, когато бях в отпуск, колегите са го удължили до 17 юли. Предлогът сигурно е бил благовиден, но се появиха съмнения, че проточването във времето се прави, за да може този кандидат да се завърне в страната и да се включи в конкурса. И той призна, че в онзи момент е бил в Калифорния. Което нищо не доказа, но подсказа много. Мина му път не котка, а информацията, че е програмен директор на партийна телевизия. Тя няма откъде да е изтекла, освен от СЕМ, макар че бяхме длъжни да я пазим в тайна до третия етап на конкурса. По-ранното оповестяване на този факт даде възможност да се развие кампания срещу Кошлуков, при което се е преценило, че не бива да се рискува с него, и Фортуна се усмихна на Каменаров.
 А какво да се каже за онзи член на СЕМ, който седмица преди избора не само декларира, че няма да подкрепи никого от кандидатите, но и гордо подчерта, че няма да си промени позицията в резултат на предстоящите изслушвания. Защото не оценява по чуване, по думи, а по представените в концепциите намерения. А сетне, сякаш нищо не е било, гласува, и то за победителя. Какво се е случило през тази седмица, та стрелката на компаса толкова рязко се извъртя? По-добре да не гадаем, защото и без това отговорът е ясен в своята същност, макар и конкретиката да остава невидима. Случило се е същото или подобно на онова, което е станало в нощта срещу 25 ноември м.г., когато за броени часове СЕМ се отказа да обяви конкурс за генерален директор на БНТ, макар че бяхме свикали нарочно заседание за стартирането му.
  Не твърдя, че регулаторът се съобразява с волята на властта, и не толкова защото не мога да го докажа, а по-скоро защото не ми се иска да е така. Но абсолютен факт е, че по важни въпроси СЕМ гласува по квоти. Това е неоспоримо, независимо че в мотивите за еднаквото гласуване може и да има нюанси. Преди последната ротация такива сюжети бяха невъзможни, защото петимата членове бяхме избрани или назначени от три различни парламентарни мнозинства и от двама различни президенти. От година и нещо е налице 80 на сто квота на ГЕРБ в двете й разновидности - президентска и парламентарна, и гласуването по важните теми е желязно - четири от четири. Така беше при току-що отминалия избор, при двете гласувания за председател на СЕМ, при удължаването на срока за последния конкурс, при незаконното отнемане на лицензите на три телевизии. Така беше и при миналогодишния избор на шеф на БНР, при който Велев си имаше четири гласа, моят математически не му беше нужен, но аз му го дадох, за да се избегне деленето в регулатора на власт и опозиция. Примерът ми не бе последван, квотните действия продължиха.
 По закон СЕМ е независим. Веднъж избрани или назначени, членовете му не могат да бъдат отзовавани. Това им дава свободата да се съобразяват не с външни фактори, а само със закона. Само че, ако не си бил независим преди влизането в СЕМ, трудно ще станеш независим вътре. Защото това е въпрос не само на закон, но и на характер, на манталитет, на същност дори. Гласуването по оста власт-опозиция изражда квотите от институционални в партийни. Но ако ще се действа по квоти, не е ли по-добре изборът да става в парламента? Там поне процесите са явни, а и винаги се намират депутати, гласуващи различно от парламентарните си групи. Казвам това чисто хипотетично, защото не съм забравил, че при присъединяването си към ЕС се ангажирахме да имаме независим регулатор.
 "Всичко е само игра, всичко е само спектакъл", пее Михаил Белчев. В нашия случай нямаше даже игра, нямаше даже спектакъл. Квотата можеше поне пред публиката да не бърза с единодушието си, да се престори, че спори, да се стигне до втори тур дори, където пак можеше да подкрепи фаворита си, но впечатлението щеше да е съвсем друго. Предпочете обаче да действа като бундестима от близкото минало, за който беше важно да вкара гол, а не красотата на играта. Само че сега голът може да се окаже във вратата на СЕМ.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info