Фискалната политика на ГЕРБ - две години хаос и "кърпене на бюджетни дупки"

ГЕРБ спечели изборите през 2009 г. с относително голяма подкрепа, макар и не с абсолютно мнозинство, като декларира конкретни ангажименти: за реализиране на антикризисна програма, повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернизиране на българската икономика, активизиране на процеса по оползотворяване на еврофондовете, както и засилване на противодействието над каналите на контрабандата и организираната престъпност. Според повечето политически наблюдатели първите две години от едно управление са времето за непопулярните реформи, които следва евентуално да дадат резултати през следващите години.

Правителството се оказа страхливо и нерешително

и по-сериозните реформи в администрацията, в здравеопазването и висшето образование бяха отложени за неопределено време. В администрацията се съкращават най-вече бройки на пенсионирани служители, а съкращение на десетките агенции и комисии на практика почти няма (изключенията се броят на пръсти) и при това нескопосани, като закриването на Агенцията за икономически анализи и прогнози при Министерството на финансите и Агенцията за почвите при земеделското министерство. С ликвидирането на агенцията при МФ България стана единствената страна в ЕС обаче без специализиран орган за планиране и прогнозиране. 
Българският бизнес и българският народ останаха жестоко излъгани, че се предовериха на сладките приказки на поредния народен любимец, дошъл на власт с обещания за по-добър живот, установяване на ред и сигурност и средноевропейски доходи и оказал се неспособен да ги изпълни. Нито едно от тези намерения не бе изпълнено. Две години по-късно Република България все още е на последно място в ЕС по жизнен стандарт и по качество на живот със замразени доходи - пенсии и бюджетни заплати, които са на нивото от юли 2009 г. Българският народ все още няма и не се очертава скоро да има някаква икономическа и социална сигурност, а по-скоро страх от загуба на работа и перспектива за развитие на бизнеса. Налице са и прогресивно "топящи" се доходи на населението, а наличието на монополи, насърчавани от правителството, засилват инфлацията.
Не само, че не излизаме от кризата, но

България влиза в период на депресия

а малкият и средният бизнес са пред колапс. Антикризисна програма на правителството на ГЕРБ, която да се реализира, на практика и по същество, няма, а повечето от дискутираните с работодателските и синдикалните организации 60 антикризисни мерки бяха изоставени. Безработицата е рекордна за последните 10 години и достигна 11-12 на сто. Пред фалит или пред замразяване на дейността си са значителна част от представителите на българския бизнес, които не са ориентирани към износ. Драматично спаднаха инвестициите в страната, които от близо 6,5 млрд. евро за 2008 г. за 2010 г. са едва 1,335 млрд. евро. Поредната германска компания през този месец - тази за производството на снакс "Чио чипс", след италианската Енел, германската RWE и много други преди това, напусна България. Единствените стопански субекти, които реализират огромни печалби, са монополните структури и при най-ниски доходи в ЕС имаме относително високи цени, в сравнение с останалите страни членки, на лекарствата, горивата, захарта и др. Ето защо вътрешното ни потребление спада, а приходите в държавния бюджет намаляват. Независимо че сме най-нуждаещи се от солидарността при оползотворяване на еврофондовете, ние най-лошо усвояваме европейската финансова помощ и от 14-о място през 2008 г. се "сринахме" на 26-о място. Контрабандата, особено при цигарите (над 55 %) и при горивата е в рекордни размери, а поредното ни отлагане за присъединяването ни в т.нар. Шенгенска зона е повече от красноречива оценка на неефективната борба с организираната престъпност и за незадоволителното ниво на работа на правоохранителните и правораздавателни органи. Влизането ни в еврозоната (нереалистична цел, заради която финансовият ни министър излъга ЕК и Евростат през есента на 2009 г. и забави близо 2 млрд. плащания към българския бизнес) до края на мандата на настоящото правителство е "мираж", който едва ли ще бъде реалност преди изтичането на мандата и на следващия кабинет през 2017 г. В резултат на недостигащите приходи в държавния бюджет

най-ощетени са пенсионерите и младите хора

у нас. На хората от третата възраст за две години инфлацията е "изяла" над 15% от техните скромни пенсии, а след много колебания от 1 септември т.г. ще се повишат единствено вдовишките пенсии на сравнително малка част от тях. Много тежко е проявлението на кризата и сред младите хора, при тях безработицата е рекордно висока и вече надхвърля 29%. Не е увеличен вече трета година и максималният осигурителен доход. Очаква се поскъпването на стоките от т.нар. малка потребителска кошница (стоките от първа необходимост) да надхвърли 20%, което води до обедняване на най-нискодоходните домакинства, предвид размера на инфлацията на храните, горивата, топлоенергията и електричеството. Правителството на ГЕРБ драстично и непосилно увеличи минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се (от 260 на 420 лв.), както и на земеделските производители (от 65  и 130 лв. на 240 лв.), намалени бяха също и  размерите на парите за болнични.
Поставен бе рекорд от над 10 декларации от вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, че сме излезли от кризата, които отдавна звучат смешно и са нещо като заклинание и оправдание за хаотичната му финансова политика, апотеоз на която е приетият неотдавна ЗИД на закона за устройството на държавния бюджет, с който у нас се установява т.нар. фискален борд. Вече никой не вярва и на постоянните обвинения към предходния кабинет на Сергей Станишев, че е виновен за всички неблагополучия в днешната икономическа и социална политика, независимо че остави 8,2 млрд. лв. фискален резерв.
 От друга страна, българският министър- председател твърди: "Спасил съм България от варианта Гърция, Португалия и всички останали." Наистина, той никога не е изучавал финанси и икономика, но все пак трябва неговите съветници да му кажат, че Гърция се спасява от неплатежоспособност, защото не може да обслужва външния си дълг, който е почти 150 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Гърция обаче в ЕС се превърна в сравнително богата страна с развита икономика, а фирмите й нямат нужда от спасяване. Минималната работна заплата в Гърция по данни на Евростат е близо 900 евро. Две години след управлението на ГЕРБ минималната работна заплата в България все още е 120 евро. Какво все пак направи правителството на ГЕРБ за

2 години "измъчено" управление

На първо място, то довърши няколко инфраструктурни обекта, част от които са дело освен на предходното и на по-предното правителство, в което премиерът бе главен секретар на МВР. На 30 юли т.г. ще бъде открита новата спортна зала в София, която бе започната, както повечето обекти, на които сегашният премиер преряза лентите, от правителството на Сергей Станишев. Същевременно правителството на ГЕРБ "забатачи" други големи инфраструктурни обекти, като АЕЦ "Белене", по която 2 години е налице "шикалкавене" и отлагане на подписване на договор за създаване на проектна компания, а също и на петролопровода "Бургас-Александруполис". Не магистралите, а именно тези два обекта щяха да помогнат много повече за излизане на България от кризата.
На второ място, то постигна относително запазване на финансовата стабилност у нас, с което премиерът, и най-вече неговият финансов министър, се хвалят наляво и надясно. Това стана за сметка на много лишения на средния българин. Мнозинството игнорира повишаването на доходите и се стигна дори до препоръка от ръководителката на мисията на МВФ за България да настоява за по-високи доходи на най-нискодоходните групи и възстановяване на покупателната им способност отпреди кризата. Фискалният резерв от 8,2 млрд. лв. сега е едва около 4,5 млрд. и това направи кабинета "Борисов" доста "ленив", тъй като харчеше готовите пари от резерва. Вместо да оптимизира разходите, както първоначално настояваше финансовият министър Симеон Дянков, правителството на ГЕРБ използваше наличните му ресурси да "запълва и кърпи бюджетни дупки". Държавата можеше да провежда много по-проактивна програма за стимулиране на икономиката, дори с цената на известно увеличение на публичния дълг, за което се изпусна благоприятният момент за излизане на международните финансови пазари. Известно е, че следващите две години ни предстоят плащания от около 2 млрд. евро по глобалните облигации, които бяха емитирани при замяната на брейди облигациите преди 8-9 години, а парите в резерва вече са

изчерпани до т.нар. санитарен минимум

Ако бяха налице проактивни мерки за подпомагане на бизнеса, то спадът на БВП през 2009 г. нямаше да е 5,5%, а през 2009 г. приходите в бюджета нямаше да се свият с цели 8% спрямо предходната година и през следващата 2010 г. с нови 4%. Тази бюджетна дупка е в резултат от свиването на вноса и резкия спад на събираемостта по ДДС. Независимо че публичният дълг е около 16% от БВП, то частният дълг (96% от БВП) се оказа сериозно бреме за компаниите, част от които трябваше да ограничат дейността си. Освен незавидното предпоследно място по усвояване на парите от ЕК за България, в средата на юли 2011 г. процентът на договорени средства е само 46%, а на разплатените - едва 13%, в т.ч. и 200 млн. евро по инициативата ДЖЕРЪМИ, които на практика не са стигнали до представителите на българския бизнес.