Дюран дюраните пред изборните урни

В началото на прехода се забавлявахме с повтарянето на думи. Много популярна беше примерно шегата, че тогавашният заместник-председател на парламента Кадир Кадир отишъл в Баден-Баден на концерт на "Дюран Дюран". Сега повтаряме числа. Но вече не се забавляваме, просто толкова си можем. Ще попълним в квадратчето на бюлетината номера на предпочитаната партия, но ще го повторим и в кръгчето, където са преференциите, та да е по-сигурно, че гласът ни ще бъде зачетен. И ще изпратим в парламента кандидат, чието име може и да не сме чували, колкото и след това анализаторите да ни убеждават, че сме го избрали като личност.
В току-що приключилия парламентарен вот 38 на сто от гласувалите са отбелязали преференция. И наблюдателите се възторгват, че тези избиратели са пожелали да пратят в парламента конкретен човек, не просто да дадат подкрепата си за партия. Хората искали да гласуват за личности, не за листи от анонимници, и това бил големият извод от последните избори. Същевременно феноменът 9/9, 10/10 и 11/11, или, казано с думи, "Дюран Дюран" пренареди листи не само в глухата провинция, но и в Бургас, в Пловдив, че и в столицата. И това е дело на избиратели, които не просто минават за грамотни, но и до голяма степен са такива.
Още по-зле е при невежите. Зададат ли се избори, телевизиите се настройват като за кандидатстудентска кампания, в която да ловят "бисери". Този път палмата на първенството заслужи оператор, направил анкета в няколко врачански села. Видяхме как месеци след президентските избори там все още си мислят, че гласуването е за държавен глава, в най-лошия случай - за външен министър. Като ги питат в какъв вид избори участват, по-запознатите отговарят, че гласуват да има работа, да се увеличат пенсиите, да се подобри положението, да има всичко, та народът да е спокоен. Но така и не успяват да проронят, че гласуват за парламент. Нито пък да обяснят какво прави той. "Откъде да знам - признава анкетиран. - Всеки си гледа по задачите и това е." Което все пак е по-добре, макар и мъничко, от отговори като: "Гласувах, но не знам за какво" или "Номер тама ми казаха и я гласувах и готово".
Разбира се, в подобни анкети има и манипулативен елемент. Също като в онова шоу, което обикаляше различни градове и все "попадаше" на хора, които не знаят кой е народният им представител. От което правеше извода, че пропорционалната система трябва да бъде заменена с мажоритарна. Ако е толкова убедено в предимствата на гласуването за личности, по-нормално беше да се интересува застаналите пред камерата помнят ли кой е последният им мажоритарно или поне преференциално избран политик. И в двата случая отговорът щеше да бъде все отрицателен, но шоуто предпочете да пита не това, което ще покаже истината, а онова, което ще обслужи тезата му. Та и във Врачанско, а и навсякъде, несъмнено има избиратели, и то немалко, чиято политическа грамотност е достатъчна, за да гласуват не просто информирано, но и убедено. Но и всеки, който е запознат с изборите по български не само от студиото или от периодичното си отиване до урните, е наясно с отдавна тревожните мащаби на невежеството.
При това дюран дюранстване да настояваш с апломб за изцяло мажоритарна система означава най-малкото да прибързваш. И не само защото все още няма окончателно решение на ЦИК относно референдума, тъй като то е обжалвано и е на територията на съда. И е обжалвано тъкмо от този, който поставя ултиматум да бъде изпълнено, преди да е ясно дали ще има задължителен характер. И не само защото не може да даваш срок две седмици за започване на работата, и то по невлязло в сила решение, след като Конституцията предвижда цял месец между датата на изборите и първото заседание на парламента. А най-вече защото мажоритарната система може да постигне благородната си цел, когато има личност не само в бюлетината, но и пред урната. След евентуалното й въвеждане в много от случаите това ще е така. Но ще го има и онова гласуване като във Врачанско, което отдавна се среща навсякъде. И което ще проваля добрите намерения, и то в много по-голяма степен, отколкото при пропорционалната система. Защото при мажоритарния вот няма подреждане на партиите според влиянието им. Той се нарича мажоритарен, не защото се гласува за личности, а тъй като в него печели онзи, който постигне мнозинство, а това прави много по-сериозен риска за изкривено представителство. Няма никакво съмнение, че победителят в повечето случаи ще бъде определян не от политически грамотните, а от невежите избиратели. Такава е реалността, която сякаш никой не иска да промени, но мнозина искат да се възползват от нея. Уж все в името на избирателите, които искат да гласуват за личности. Те може и да искат, но въпросът е дали голяма част от тях ще могат. Или ще бъдат дюран дюрани в ръцете на едни или други хитреци.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info