Достойно ест

"Я пием. Га пием - бием. Е, после плащам". Тъй ми се изповядваше бай Кола Тасин, докато си пиехме ракията под асмата в село Горно Камарци.
Бай Кола беше левент мъж, с кривнат калпак, с мустаки ала Салвадор Дали и с оранжева гега. Оранжева, защото беше член на земеделската партия, а това е нейният цвят от времето на Александър Стамболийски. Когато пийнеше, тази именно оранжева гега играеше по гърбовете на разлютилите го съселяни, след което честно и почтено бай Кола си плащаше присъдените за побоя обезщетения.
Вежди Рашидов също е левент мъж. Казват, също пиел. А и да не казват, то си му личи. Случва се и да бие - полицаи например. Но не се е чуло като бие да плаща. А ако без да е бил само е пил, да речем, на софра в Италия, плаща му Мишел Бонев. 
Случваше се, когато беше малък, внукът ми Слави да се наака в гащите. При което сигнализираше: "Бабо, ТОЙ се посра". Така, макар и още невръстно, но интелигентно дете, Слави се дистанцираше от нещо, с което интуитивно усещаше, че не може да се гордее и прехвърляше отговорността за наакването на някакъв анонимен "ТОЙ". Обратно, веднъж когато ровеше в портмонето на по-големия си братовчед Гочето и баба му му се скара: "Не пипай, това портмоне е на Гочето", Слави, без да му мигне окото, заяви: "Аз съм Гочето!" Така, както се дистанцира от собствената си беля, Славето се идентифицира с Гочето, доколкото в случая това му се е струвало изгодно.
Да ви подсеща за нещо това идентифициране и дистанциране, според случая, на невръстния Слави?
Мене ме подсеща за неизменната линия на поведение на нашите управници и особено на най-личния от тях. Когато е за първи копки, за рязане на ленти, за хвалби по медиите как раздава пенсии, как Берлускони го е потупал дружески по гърбината, а Уорлик му е рекъл "дерзай!" и пр., и пр. благовидни поводи, той сякаш копира, разбира се, в национален мащаб, сакралния възглас: "Аз съм Гочето". Без Него е немислимо да стане нещо хубаво в тази страна, възниква дори законният въпрос дали от юни 2009 не започва летоброенето ни, не е ли 2009 година Първа от историята на България.
Това е за идентифицирането.
Със същата, ако не и с по-голяма лекота става дистанцирането от гафовете, несполуките, провалите. Там все някой друг се е посрал, най-често Станишев. Някаква мошеничка с фалшива диплома, но дъщеря на колега пожарникар, е назначена да борави с милиарди на държавата. И какво, като лъсна гафа, да си посипваме главата с пепел ли! Глупости, какво е този пропуск в сравнение с атентата, организиран от комунистите преди 85 години на пъпа на София!
"А вие защо биете негрите в Америка?" - с този "аргумент" се контрираха навремето упреците, че в соцлагера не се спазват човешките права и свободи. Хората и тогава не бяха оперирани от чувство за хумор и въпросният "аргумент" се възприемаше само и единствено като каламбур. Но като помислиш, той е далеч по-смислен от аргумента за комунистическия атентат от 1925 г. като оправдание за кадровия провал с пожарникарската щерка.
Режем ленти всякакви и кажи речи всеки ден и се ерчим какви магистрали като слънце строим, но когато ненавършилият и 3 месеца пътен възел при Драгалевци се превърна във венециански канал, по който един майтапчия заплава с кану, пратихме Фандъчето да отводнява и да чисти стеклите се калища. А Ние духнахме към Духлата, за да инспектираме и да дадем мъдри указания как да се спасят закъсалите пещерняци. И защото в момента на височайшето посещение все още не беше ясно благоприятен ли ще е крайният резултат, призовахме и Господ да помогне. Така, ако беше станала беля, отговорността можеше да бъде прехвърлена на Господ и осъдителната му незаинтересованост. При аналогични обстоятелства Слави възкликваше: "Той се посра" и сваляше от себе си всякаква отговорност за резила.
Бай Кола Тасин беше личност посвоему всестранна. Дървосекач, овчар, на щат в кметството като глашатай - имаше навремето такава служба: бие барабана в центъра на селото и се провиква: "Собщава се на населението"... Освен това бай Кола пригласяше на попа в черквата. Попитах го кой псалм, тропар, литургия най му допада. "Ангелогласният химн за възхвала "Достойно ест", отговори и допълни: "Той е бил любим и на Васил Левски".
Съзнателно или не горнокамарският овчар Кола Тасин се стремеше към достойнство в своите постъпки и... простъпки: "Га пием - бием, но си плащам". Днешният ни политически "елит" не обича да си плаща за золумите, подрежда така нещата, че други да му плащат пиенето, пък ако падне аванта някой скъп мобифон, още по-добре. Този "елит" за разлика от овчаря Кола Тасин едва ли знае, че "Достойно ест" е бил любимият ангелогласен химн на Васил Левски. На това лице те гледат единствено като на стенна украса за кабинетите им, не като на вдъхновение за достойнство.