Дни на лъжата, без която не можем

Лозан ТАКЕВ

У нас изглежда има прекалено много дни на лъжата, без която не можем... Да вземем пример  от 14 февруари, който освен на лозаря, вече е и ден на влюбените. Един мой познат купува картичка  за любимата си с надпис: "Ти си моята единствена Любов. Обичам те..." Но не купува една, а примерно 26 картички. Тоя ден почти измести Трифоновден и Трифон Зарезан.

На 3 март се качваме на връх Шипка. А там колко лъжливи патриоти ще видим, бедна ви е фантазията. Много вече искат да се смени даже датата на националния празник 3 март с друга дата. И какво лицемерие се изкачва по стъпалата към паметника?

Не е ли ден на лъжата и 1 май - денят на Труда? Вече трета година съм безработен, а трябва да празнувам деня на Труда! Добре, че поне все още левите у нас, доколко ги има, отбелязват празника. 

6 май бил ден на Храбростта и на Армията... Храбростта има нужда от такъв ден с такава армия, в която генералите са повече от редниците в нея. 

9 май пък бил и на Европа, защото преди това беше просто ден на Победата, без който и Европа нямаше да има. Ама я кажете нещо положително за Съветската армия, която ни освободи от нацизма и фашизма!

24 май все още е празникът на буквите, който нищо чудно вече да бележим и като ден на "Войната  на буквите" с такива филми.

Подобни предизвикателства са и дните на Левски, на Ботев, на загиналите за свободата на България. Защото у нас не е имало нито турско  иго, нито е имало фашистки терор. Каква свобода, какви герои, какви пет лева...

И поетите ни не са поети, ако не бяха разстреляни и убити, ни внушават историци в "История БГ" по националния ефир.

Ето ви и 2 юни. Сирена три минути. И нищо  повече. Почнахме да почитаме повече жертвите от Народния съд, а да твърдим, че ястребинчетата в Тузлука са убити от партизаните и комунистите. Лъжи нонстоп. Лъжи в изобилие.

Какви дати са 11 април, 9 септември, 7 ноември? Знаят ли онези, на които напомняме, че е престъпен периодът между 1944 и 1989 година? И не са ли вече фалшиви новините за тях? 

Забраните за миналото подсказват, че коренно трябва да се преосмислят българските празнични  дни, които освен че са неприсъствени, са и в османско присъствие през цялото време.

Празнуваме Деня на независимостта, а продължаваме да зависим от Джордж Сорос, от Урсула и Брюксел, от червени боклуци, от герберски боклуци, от бодигарди и псевдоисторици. Денят на Съединението само ни напомня, че Съединението прави силата на народните  представители и техния стаж за пенсия, макар и вече почти предсрочна...

Очакваме тази година празникът на Лъжата и денят за размисъл да се обединят, защото на 2  април отново ще излезем или почти няма да излезем на нов предсрочен вот, за да върнем същите едни и същи лица в българския парламент. Някои са там вече почти тридесет години и продължават да се изживяват и като новите спасители и строители на българската демокрация в Прехода и повече в личния си приход...

И затова си мисля, че наистина е време да се обнародват нови празнични идеи и да се въведат нови истински празници у нас.

Какво ще кажете за такива като Ден на Корупцията, Ден на спекулата и спекуланта, на Клеветника, на анонимния доносник, Ден на предателя, на телефонния измамник, на търговията с гласове, на фалшивите новини, Ден и празник на езика на омразата... И така нататък. 

Може да проведем и референдум по бъдещите  дни. У населението поне има вече нагласа за подобни бъдещи демократични изяви, а има и енергични сценаристи за това.