Денят на светите братя Кирил и Методий *
В началото църквата празнувала поотделно паметта на всеки един от двамата братя равноапостоли
/ брой: 109
Съгласно източници, в началото Църквата празнувала поотделно паметта на всеки един от двамата братя равноапостоли в деня на смъртта им; 14 февруари - на Св. Кирил, 6 април - на Методий. В предвид на това, че те били родни братя и тяхното книжовно и народополезно дело ги обединява в едно, то в славянските църкви се появила идеята и желанието отбелязването на тяхната памет да бъде обединена в един ден. Най-напред това станало действителност, като честването на двамата братя се отбелязвало в деня на смъртта на Методий - 6 април. В пролога на Станислав от 1330 година в приложно житие се съобщава: "И се празнува тяхната памет на 6 април, и църквите много празнуват в деня тяхната памет".
Изказва се предположение в източниците, че поради Великия пост, тъй като църковният устав забранява тържествено да се чества паметта на светите апостоли, също така от "дълбока древност са избрали 11-ти май (по стар стил)" като подходящ за случая ден. В един от паметниците на старобългарската писменост от ХII век - "Сборникът на московския "Успенски събор", паметта и житията на двамата книжовни братя Кирил и Методий се празнува в този ден - 11 май.
Съобщава се, че така се е почитала паметта на светите братя равноапостоли до нашествието на татарите и турците върху православните славянски страни. След това установената традиция в това събитие изпаднала в забрава. То било възстановено под влияние на славянофилите в Русия към средата на ХIХ век. Тогава във връзка с отбелязването на хилядагодишнината на моравската мисия на светите братя Кирил и Методий Светият Всерусийски Синод взел следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий".
По този начин честването на деня на светите равноапостоли се разпространило в земите на всички православни славянски народи.
У нас паметта и великото дело на двамата братя започва да се чества в епохата на великото българско Възраждане, когато след "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски започва събуждането на българския народ от дълбокия сън и мрак на османското владичество и осъзнаването му като народ и нация. Това става през XIX век, когато започва много активна борба на двата значими фронта в борбата за национално политическо освобождение: борба за образовавание и просвета, чрез създаване на светски училища и читалища в земите български, и борба срещу гръцкото духовенство за създаване на самостоятелна и независима българска църква.
* Материалът е подготвен, като са ползвани от книжен носител синодални източници.