Демокрацията като избор между Коцето и Джино

Има и приятни изненади. Фейсбукарският опит ни е научил да не очакваме кой знае каква подкрепа за сериозните теми. Харесват се предимно снимки и клипчета - на кучета и котки, на деца, които ширещата се мания за изключителност неизменно титулува "нашата принцеса", ако е момиче, и "най-добрия син на света", ако е момче. Голямо е любопитството и към по-известните имена, най-вече - към личния им живот. Извън света на киното, музиката и спорта, и то откъм скандалната му страна, на плеймейтките и обгрижващите ги притежатели на банкови сметки, на безкрайните телевизионни формати с цялата им суета и суетня трудно нещо друго може да привлече вниманието.
Ето защо беше съвсем учудващо, че снимка със сюжет, не просто далеч от, но и далечен на всичко това, събра толкова погледи в социалната мрежа. Направих я на запад от нас, но доста по-далеч от Калотина, в огромен магазин от известна верига. Между два високи стелажа за книги дечица седяха на пода и вглъбено четяха. Въпреки строгостта на тукашните закони, не се забелязваше наоколо родителски надзор. Може би майките и татковците в този момент пазаруваха спокойни, че чедата им няма да се отлепят от любимия щанд. Вазовото "Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжчица?", което винаги ме е умилявало, сега ме прободе. Защото у нас избираме за победител някого, който не само не е  прочел една книга, но и се гордее с това.
И с основание е горд. Но не защото можем да научим нещо от него. То и за повечето му съперници в брадърското шоу може да се каже същото. А тъй като толкова много зрители си плащат, за да гласуват за него. При този сигурен електорат, ако беше казал, че е прочел поне една книга, утре  можеше и премиер да ни стане. Можеше да излъже благородно и никой нямаше да се усъмни. Защото където е само една книга, там е и нито една, оценката на публиката щеше да е все същата. Само че той си имал принципи,  най-важният сред които бил, че в живота може да се успява и без книги. Тъкмо поради това не е чел и няма да чете, това не било "неговото". А огромната подкрепа от аудиторията подсказва, че това е и нейната представа за пътя, по който се пробива. Очевидно през годините продуцентите добре са подготвили почвата.
Тази фалшива от гледна точка на което и да е здраво общество звезда получи мощна защита и в интернет. Не било не само задължително, но дори и важно да се чете. Имало различни начини да си набавяш информация - чрез сайтове, чрез бизнес срещи, чрез фейсбук и ютюб дори. Ето как четенето се схваща единствено като средство да се информираш. Сякаш то няма далеч по-важни функции, като развитието на способността ни да мислим, социализацията ни, съпреживяването на различни човешки съдби, което ни зарежда с добродетели, възпитанието на чувствата ни, усвояването на полезни за обществото идеи, израстването ни от обитатели в граждани. Да не говорим за естетическата наслада, за обогатяването на речника ни и прочие достойнства на четенето.
Извратената представа за книгата става все по-масова. И не само заради огромния скок на компютърните технологии и безжичните комуникации. А и заради упоритото и все по-успешно налагане на модели за поведение, в които четенето не присъства. То се представя за ненужен архаизъм, който няма как да бъде полезен в живота. Илитератите са лесни за управление. Хвърли ги да  избират между Коцето и Джино и им гледай сеира. Ще се скъсат да хвалят единия и да хулят другия. И да кряскат, че изборът на този или онзи е единствено правилният. Макар че избор всъщност няма. В крайна сметка, какъвто е единият, приблизително такъв е и другият. Но всичко се представя като битка между справедливото и несправедливото, между доброто и злото, между героя на нашето време и неговия антипод. И хората набират импулсни телефони и плащат есемеси, за да докарат нещата до хепи енд. Който е истински щастлив само за онези, които дърпат конците. И което е невидимо за замъглените сетива, иначе нямаше да го има това масово гласуване.
В тази ситуация не е странно, че превзелата фейсбук преди броени дни снимка на четящи пътници в московското метро бе посрещната с недоверие. Смяташе се, че е нагласена или че пътуващите са забили нос в книгата, за да не отстъпят мястото си на някоя бременна жена. Малка подробност е, че всички четящи бяха правостоящи и нямаше какво да отстъпят, но този тип реакции в мрежата показаха какво е масово отношение към темата.
На този фон възторженият отклик на снимката с общуващите с книгата дечица е изненадващо приятен. Може би защото вече се доверяваме повече  на случващото не на изток, а на запад от нас. Или пък защото и в двете посоки са наясно, че и тъпанарин да стане някой, трябва да бъде човек. Което си знаем още от Ботев. И което ще ни помогне да разберем, че малчуганите няма как да станат не само принцеси и най-добри синове в света, но и формиращите гръбнака на обществото порядъчни хора, докато не преоткрием ролята на книгата.

Други текстове от автора на: www.ivotanasov.info