Честит нов президент!
/ брой: 249
Изборите приключиха. Резултатите са известни. Както при всяко състезание, има и победители, и победени. Ако се опитаме да погледнем резултатите извън политическите пристрастия, на преден план излиза един безпрецедентен парадокс. Ако приемем изборните резултати за реални, честни и действителни, очевадно се натрапва следният парадокс.
В продължение на две години преобладаващата част от народа недоволстваше - ниски замразени заплати, ниски замразени пенсии, нарастваща безработица (пряко наблюдавана и от мен пред бюрото на труда), лошо и некачествено образование, нарастване на неграмотността, загърбено здравеопазване, отхвърлена или забравена наука и занемарена култура, на фона на непрекъснато нарастване на цените. Народът доказа, че е готов да бедства, за да има магистрали. Парадоксалното е, че народното недоволство не се отразява на характера и резултата от изборите.
Всеки народ си заслужава управниците, защото той ги избира. Кое изниква на преден план. Все по-обедняващият беден и страдащ народ няма право да недоволство, щом с категорични безпрецедентни резултати избира своите управляващи - президент, кметове и съветници от партия, която не защитава техните интереси. Дали отново и за кой ли път ще се потвърдят пророческите думи на бащата на историята Херодот, думи, изречени много преди Христа: "Тракийският народ е най-могъщ след индийския, но на него му липсват владетели, които да го водят". Бъдещето ще покаже дали тези прозорливи думи ще се потвърдят.
Възможно е да бъда обвинен в политически пристрастия. За сведение не членувам в никаква политическа партия. Наблюдавам събитията отстрани политически необвързан, като се старая да правя обективни оценки. Опитах се да погледна нещата от философската им страна. Вън от цветовете на партиите. Дали народът се манипулира или е заблуден!? Но той - народът, не може все още да избира кандидатите според техните качества, възможности, знаене и можене. Народът ни гласува както по времето на Алеко-Константиновия Бай Ганьо - войнствено политизиран българин, борещ се за кокала, за келепира. Българският народ като цяло не е узрял политически да оценява политиците... Народът ни гласува за цветове и това е тъжното. Той обеднява. Дано изляза лош пророк. Недоумявам как този непрекъснато обедняващ народ дава категорична победа на дясно управляваща партия. Никой, както книжните средства за масова информация, така и електронните медии, не обяснява на целокупния български народ исторически доказаната истина, че десните партии подкрепят интересите на богатите, а левите - на бедните. Друг е въпросът доколко наличните леви български партии водят социална политика. Може би народът се нуждае от още леви и либерални партии, които да се консолидират.
Управляващата ни дясна партия твърдо не води социална политика в името на бедните и клонящите към бедност от средната класа, както това много сполучливо се върши в днес в една преуспяваща социална Финландия например. Сам Росен Плевнелиев заявява, че ще защитава десни политики, защото е производно, рожба на дясна партия. Десните партии се опират на богатите, търсейки от тях морална, политическа и финансова подкрепа. Това ги задължава, след като вземат властта, да толерират богатите, на които са задължени, било то с угодни за тях правила или закони. Остава да наблюдаваме какво ще ни поднесе бъдещето. Ще се опровергае ли този набиващ се в очите реален безпрецедентен и недоумяващ парадокс. Или байганьовщината, която и при тези избори се развихри, ще продължи да спъва и руши просперитетета на народ и отечество. Не на последно място е обвързаността с някои велики сили тук, върху стратегически важните територии на Балканите, които ще упражняват своето безспорно въздействие върху националната политика.