Българите се завърнаха към първооблика и своя корен

СТОЯН ПЕТКОВ е водещ на авторското предаване "Фолклорна усмивка" на Национална фолклорна телевизия Фен фолк тв. Той е на 32 г., от Ямбол. Завършва средно музикално образование в ПГ "Васил Левски" в родния си град. Дипломиран бакалавър е на специалност педагогика на обучението по музика в АМТИИ в Пловдив, както и магистър "Медийно музикално редакторство". Като изпълнител вече има две професионално записани песни и клипове към тях, които се излъчват по Фен фолк тв: "Гледай ме, гледай, пиленце лале" и "Бях пил вино и ракия".

"Само човек, на когото му липсват първите седем години, би отрекъл творчеството на големите имена"

- Казвате, че сте самоук музикант, кой ви запали по фолклорната музика?

- Вкъщи още от дете винаги се е слушала българска народна музика. На почит са били изпълнители като Тодор Кожухаров, Красимир Станев, Недялка Керанова и много други. Имах много голям фонд от аудиокасети със записи на сватбарски оркестри и така лека-полека фолклорът ме плени с неговата красота, магия и така до днес.

- Песни от кои краища изпълнявате?

- Предимно и само съм изпълнявал песни от тракийската фолклорна област и само в тази посока съм се движил както в ученическите, така и в студентските години. Разбира се, че работейки в различни заведения, съм пял странджански и македонски песни, но певческите ми опити са били предимно насочени в тази етнографска област от страната. Такъв е и последният ми видеоклип "Бях пил вино и ракия".

- Българската публика жадна ли е за фолклор? 

- Определено е видно за всички как българите се завърнаха към първооблика и своя корен, а именно изворният фолклор. Фактът, че за последната година няма място в страната, в което да не се провежда фолклорно събитие с участието на певци, инструменталисти и танцьори, е показателен сам по себе си. 

- Младите увличат ли се по народната музика? Как може да се засили интересът към нея?

- Младите хора изключително много се впечатляват от нашето фолклорно наследство и неговите багри. Пример мога веднага да дам с тазгодишното издание на МФФ "Жеравна", където преобладаваха млади хора и семейства, дошли да покажат своята сила и привързаност към нашето фолклорно богатство. Същото беше и на фестивала "Фолклорна магия" в Банско. Пътувайки на различни места в страната, ми прави впечатление, че останалата част от подрастващото поколение са запалени по актуалните изпълнители и силните на деня, както се казва. По мое мнение, за да бъде спечелена и привлечена тази аудитория, трябва фолклорът да им бъде поднесен в една по-комерсиална гледна точка, но, разбира се, в границите на нормалното. С добра маркетинг стратегия във виртуалното пространство биха били склонни да асимилират и фолклорното творчество. Знаете днес всички сме в социалните мрежи и там е движещата сила, чрез която може да бъдат привлечени още последователи на български фолклор. Показателно е, че едни от световните звезди и музиканти продължават да преплитат в инструментариума на своите песни фолклорни мотиви и елементи. Това е разковничето според мен. 

- Познавали сте се лично с Вълкана Стоянова? С какво ще я запомните? Какво ви казваше тя?

- Имал съм възможността в своите ученически години да взимам участие в ежегодния фолклорен конкурс "Мараш пее" и именно там успях да се запозная лично с харизматичната и изключително респектираща осанка на майката на народната песен - Вълкана Стоянова. Може би като ценен съвет, който ми е казвала тя, е, че всеки се опитва да пее, кой колкото може, но е важно това да се случва със сърце. Чиста като човек и комуникация и носеща в себе си тежестта на голяма легенда, каквато е тя и каквато ще остане завинаги в сърцата на българския народ. Поклон!

- Какво мислите за приемствеността между млади и стари поколения? Важно ли е да я има?

- Задължително. Не сме открили ние топлата вода. Години преди нас тези стари поколения изпълнители са обикаляли света, прославяйки народната песен. Награждавани, отличавани и приветствани от всякакви култури по света. Само човек, на когото му липсват първите седем години, би си позволил да отрече творчеството на големите имена и оркестри, които са се потрудили фолклорната песен да бъде на това място, на което е днес. 

- Нерядко забравяме големите си имена,   положили основата на фолклора и прославили страната ни по света.

- Факт. За съжаление, се превърна в тенденция. По-лесно е да отречеш творчеството и името на даден изпълнител, отколкото да демонстрираш своето уважение към него. Връщам се отново там, където казах, че това зависи от методиката и похватите, които се използват, за да може фолклорът да бъде асимилиран като музика, с която да се гордее всеки. Доста са комплексни нещата за това какво правим ние, хората, и как и по какъв начин продължаваме живота на това необятно фолклорно творчество.  

- Водещ сте на авторско музикално  предаване, в което срещате зрителите с любими народни изпълнители и ги запознавате с различни фолклорни събития. Как се прави такова предаване, издайте нещо от кухнята?

- Предаването се казва "Фолклорна усмивка" и се излъчва по Фен фолк тв. На първо място трябва реално човек да си дава сметка за това, което прави и какво иска да постигне. В никакъв случай не е лесно реализирането на подобен тип предаване. Човек трябва да има било то и минимални познания във фолклора. Имал съм случаи как хора ми казват, че се правя на фолклорист, а не съм изглеждал като такъв. Фолклорът не е визия, той е вътре в теб и го носиш в сърцето си. Фолклор не се учи за една седмица. Ти си цял живот заобиколен от него. Аз съм на 32 години и за момент не съм спрял да обогатявам своята фолклорно-музикална култура. Разбира се, че слушам и други стилове музика, но никога не съм спирал да следя всичко, което се случва в българския фолклор. 

- Интересни случки имате ли от предаването?

- По-скоро абсурдни и те са свързани с това как заставам пред камера и какво казвам. Понякога наистина става забавно. Правиш лапсуси, пояса на носията започне да се свлича, докато взимаш интервю. Човекът, когото интервюираш, казва нещо, което няма нищо общо с това, което си го попитал. В този контекст са моите интересни моменти. Имам идея да ги покажем в обзорен блок. Няма друго такова предаване в телевизионния ефир с такъв интензитет на излъчване и такова разнообразно съдържание, затова освен, че ми харесва да работя като водещ, съм много горд и благодарен.   

- Как попаднахте в него? Как ви откриха?

- Не е било на всяка цена. Всичко тръгна от 25 юбилейно издание на фестивала "Пирин фолк" в Сандански. Тогава започнах работа за Фен фолк тв и взех своите първи телевизионни интервюта с всички емблематични изпълнители, които стъпиха на сцената на Летния театър в Сандански. Направихме документални филми за тях и ръководството на телевизията реши, че мога да "помагам" с няколко предавания на тогавашната ми колежка. Когато е писано нещо да се случи, няма как да го избегнеш. Най-голямата заслуга за това имат Ненчо Касъмов, Виктор Касъмов, "Диапазон рекърдс" и моите прекрасни колеги от Фен фолк тв, с които до днес продължаваме да разпространяваме магията, която носи в себе си нашият фолклор. Българското сега и завинаги!