Няколко думи
Ту мач хистори
/ брой: 213
Горчивата истина е, че в случая с конфликта с Македония, макар историческата истина да е на наша страна, София е в слабата позиция и най-вероятно ще бъде заставена от Брюксел и Вашингтон да не спира започването на преговорите на Скопие за членство в ЕС. Вероятно срещу някакви илюзорни македонски обещания, че "повече няма да прави така". Другата част от горчивата истина е, че македонската страна ще продължи с антибългарската пропаганда и вероятно дори ще я засили, защото ще се почуства окрилена от дипломатическия неуспех на София. В най-ужасния ни кошмар, накъде в бъдещето, ще ни карат да признаем, че сме "татари" и "Фашистки окупатори" в името на общото ни европейско бъдеще.
Огромната част от български политици, а вероятно и от народа, показаха единодушие по спора с Македония. Но нашата позиция си е за вътрешна употреба. Тя не се разбира и не е била разбирана нито в Европа, нито в САЩ, нито в Русия. Сами сме.
България загуби в момента, в който подписа договора за добросъседство в сегашния му вид. Всички прекрасно знаеха, че Скопие няма да изпълни своите ангажименти, но го направиха по съображения, които не са свързани пряко с националния интерес.
Какви бяха те? "Преди всичко част от националния интерес на България е Северна Македония да е членка на НАТО и на ЕС." Това каза на 7 ноември пред БНР бившият посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю. Преди всичко трябва да бъде обслужен интересът на великата сила и това е истинският български интерес. Ако не ви харесва, толкова по-зле за вас. Това ни казва Пардю. Не си правете илюзии, българската политическа класа е напълно наясно с тази постановка на въпроса. Тази "борба", която виждате в момента, е започната с цел пиар, а не с цел постигане на победа.
Ако искаме да бъдем българи, трябва да отстояваме миналото си, то дава доказателства, че сме българи. Бъдещето не знаем какво ще ни поднесе.
Има хора, които казват, че историята ни няма значение, че тя е проблем, "ту мач хистори" - твърде много история, казваха навремето американците за конфликтите на Балканите. Но мина време и САЩ сами се оказаха страна с "ту мач хистори". Съборените паметници на президенти, уважавани довчера личности, на бивши вече герои, са живо свидетелство за това.
Убеждават ни, че трябва да загърбим миналото, защото "Либералните държави не воюват помежду си". Ако всички държави станат либерални, но по точно определен модел, всичко ще бъде наред. И ще дойде краят на историята, и няма да има "ту мач хистори". И още ни казват, че ако всички влезем в НАТО и ЕС, ако всички слушаме местния американски посланик, то всичко ще бъде наред.
Но ако всичко това е вярно, защо тогава нищо не е наред?