Решение на гръцко-македонския спор
/ брой: 139
Атанасиос Елис
Международната общност оказва натиск за постигане на споразумение между Атина и Скопие за общоприемливо име, което да не накърнява интересите на нито една от двете страни. Политическото ръководство на съседната страна повишава тона - премиерът Никола Груевски заяви, че Гърция възпрепятства присъединяването на страната му към Европейския съюз, а външният министър Антонио Милошоски протестира срещу факта, че БЮРМ (Бившата югославска република Македония) е подложена на "нелогичен натиск да се откаже от основното си право да избере сама името си".
Търпението на американците и европейците се изчерпва. Преди няколко дни американският заместник-държавен секретар на САЩ Джеймс Стайнберг призова Груевски да вземе необходимите трудни решения, като даде да се разбере, че безрезервната подкрепа, която Вашингтон оказваше по времето на Джордж Буш, вече е минало. В същото време световната икономическа несигурност действа като допълнителен източник на натиск върху БЮРМ, която има всички причини да търси сигурността на членството в евроатлантическите структури.
Това е рамката, в която протичат както официалните, така и задкулисните преговори, в които роля играят и съседни страни. На масата за преговори е наименованието "Република Вардарска Македония". Словесните нападки на македонския премиер и външния министър заприличват все повече на опит да се създаде впечатлението, че македонската страна приема героично едно консенсусно решение, което се представя като избавление на страната от изолацията и застрашаващия я риск от дестабилизация.
Въпросното наименование е начинът, по който самите жители на БЮРМ наричат страната си, за да я различават от така наречената Егейска Македония (в Гърция) и Пиринска Македония (в България). Това е частта от географския район на историческа Македония, която Сърбия превзема по време на балканските войни и която днес съвпада почти напълно с държавата БЮРМ. През периода 1929-1941 г. частта от Югославия, която обхващаше цяла днешна БЮРМ и районите на Северна Сърбия, се наричаше Вардарска Бановина, на името на р. Вардар, която преминава през нея.
Съставното наименование не е идеалното решение за гръцката страна. То обаче е единственото, което може да бъде прието от международната общност.
Вадейки си поуки от миналото, гръцката политическа класа не трябва за пореден път да попада в капана на катастрофалния принцип "все по-зле с всяка изминала година".
Наименованието "Вардарска Македония", както и "Северна Македония", което беше последното официално предложение на ООН, отразява географската реалност. Така гърците ще предпочетат да се концентрират върху определението "Вардар" - което би било по-трудно да се случи с наименование като "Северна Македония", където позоваването на понятието "Македония" би било неизбежно.
Бившият говорител на министерството на външните работи в правителството на Нова демокрация и сегашен евродепутат Георгиос Кумуцакос причисли това наименование към онези, които биха могли да бъдат приети.
Що се отнася до изразеното от него безпокойство от възможността в момента паралелно да протичат и "тайни преговори" за решаване на спора - това не само е вероятно, но и може да се окаже най-добрият начин за постигане на споразумение.
Така или иначе, крайната присъда зависи от резултатите.