Мирис на бензин и лобизъм
/ брой: 117
Както е тръгнало, спорният закон за горивата, който мина на първо четене в пленарна зала, вместо да изпише вежди, може да избоде очи. Неговата идея е да се затегнат правилата за търговия с горива, като се въведе регистрационен режим за фирмите, изисквания за банкови гаранции и солиден капитал на дружествата, опериращи на този пазар. Оставяме настрана факта, че дребните търговци на горива вече подготвят национален протест срещу закона. Ако той бъде приет в сегашния си вид, България рискува Еврокомисията да започне срещу нея поредната наказателна процедура. Официалният мотив за нуждата от подобен закон, чиито основен идеолог е депутатът Емил Димитров-Ревизоро, бе борбата срещу нелегалната търговия с горива. На практика обаче, той по-скоро мирише на лобизъм и на опит за защита на големите играчи на пазара.
Един от проблемните текстове се оказва изискването фирмите да разполагат с голям уставен капитал. Според правилата на Брюксел, обаче издаването на лиценз за търговия с акцизни стоки не може да се обвързва с подобно условие, тъй като според Европейския съд това е необоснована и непропорционална мярка.
С документа се въвежда и регистрационен режим за фирмите, които търгуват с горива. За да влязат в регистъра, те трябва да отговорят на изисквания за висок уставен капитал (между 20 хил. и 3 млн. лв) и да притежават банкови гаранции.
В момента обезпечения от този сектор се изискват и от митниците, и от НАП. А въвеждането на изискване за още един вид банкова гаранция би могло да доведе до ситуация, при която една и съща фирма да предоставя обезпечения по два или три закона, които на практика гарантират едно и също публично вземане. Подобна мярка може да доведе до съдебни спорове и допълнителни административни разходи както за бизнеса, така и за държавата.
ЕК изпрати вече предупредително писмо до България именно във връзка с изисквания за гаранции по Закона за ДДС, тъй като за малките фирми се получава така, че тези гаранции са по-големи от дължимия от тях косвен данък върху продадените горива. А това си е вид паралелно данъчно облагане.
Съществува и още един спорен въпрос. В момента всички фирми, които търгуват на дребно с горива, имат изградена дистанционна връзка с НАП, за която вече са направили определени разходи. Ако се въведе и регистрационен режим към Министерството на икономиката и оттам преценят, че тези компании не отговарят на новите условия, всички вложени средства за връзката с НАП ще останат за сметка на предприемачите. А уж сегашните управляващи щяха да намаляват административната тежест. Да не говорим, че поставянето на горна граница на обезпечения от 500 хил. лв. прави тежестта за малките и големите играчи на пазара на горива непропорционална. Изобщо оформя се поредната законотворческа каша, подправена с щипка лобизъм.
По оценки на министерството на финансите сивият сектор при пазара на горива е около 30%