Конят, на който заложи "Форин афеърс"

И в класическите уестърни, и в бълваните от Холивуд трилъри накрая, след много каскади, стрелби и прочие премеждия побеждават "добрите", разпознати като такива я от някоя възвърнала свободата си отвлечена девица, я от мъдър старец с луличка, който плюе и процежда през зъби, сочейки с пръст наказалия "лошите": "you're brave, you're good!"/"ти си смел, ти си добър!" В ролята на мъдрия и справедлив старец най-неочаквано, изненадващо се вживя в последния си брой авторитетното американско списание "Форин афеърс". Българският държавен глава е посочен като "човек, казващ това, което много лидери в Централна Европа и Балканите не смеят и да помислят". И напомня, че в своя реч в Гданск на 7 май е нарекъл Путин "империалист от 19 век".
При това Плевнелиев не бил солист в "дистанцирането от Москва". Пригласяли му министърът на отбраната Николай Ненчев, който "заплаши да увеличи бюджета за отбрана в отговор на руската агресия в Украйна", и външният министър Даниел Митов, "изгряваща политическа звезда и войнствено настроен към Москва".

Е, може ли уестърн (трилър) без лоши

Такъв, според сценаристите от "Форин афеърс", е Бойко Борисов, оказал се "непредвидим играч". Списанието не отива толкова далече, че да припомня грамите на американското посолство, посветени на някои епизоди от миналото на сегашния ни премиер, но при нужда и това може да стане.
Винаги ме е умилявало простодушието на американците, с което те раздават квалификации и оценки, които би трябвало автоматически да бъдат приемани от всички като истина, отсъдена от последна инстанция. И да не допускат, че може да съществува и различна и дори противоположна оценка за дадено събитие или личност. Май точно такова разминаване се е получило и с оценките на списанието за "добрите" Плевнелиев, Ненчев и Митов и, от друга страна, широко разпространеното мнение на сънародниците им за тези персони. Плевнелиев е неизчерпаем източник на гафове, най-малкият от които беше новогодишното му послание към българите на фона на американските Скалисти планини. Или неориентираността му неговият гост чий президент е: на Полша, на Чехословакия или на Чехия. За всекидневното му пустословие еднакъв е личният му пример и скудоумието на писачите на речите му. Ентусиазмът, с който се спуска да се ръкува и да позира пред обективите с 32-зъбо инфантилно ухилване, възторженото махане с ръка на тълпата, която в собствените му представи би трябвало да го възприема като любим вожд са го превърнали в
    
любима дъвка на хумористи

карикатуристи и най-сериозни политически коментатори. Такава дъвка е и военният министър аграрник Николай Ненчев, а за Митов коментарите се изчерпват с квалификацията "човекът на американците", което за мнозинството от българите отдавна не е комплимент.
И не щеш ли, точно тези персони са посочени от "Форин афеърс" като "добрите". Дали са си дали сметка в списанието, че при лавинообразно растящия антиамериканизъм сред българите това е най-лошата услуга, която може да бъде направена на Плевнелиев, Ненчев и Митов. А може да се сметне и обратно - като автогол - залагането на непопулярни в родината им, предизвикващи главно присмех и подигравки, че и нерядко неприязън, политици. Дали на авторите не им е минало през ума, че в лицето на Плевнелиев не залагат на добрия кон.
Какъв ти впрочем кон! Да напомним, че по време на президентската кампания Бойко Борисов самоуверено заяви, че на магаре да заложи ще го изберат за президент. И заложи на Плевнелиев. А дали не си правим неуместни словесни каламбури? Като се има предвид всестранната одареност на премиера ни, защо да не допуснем, че в момент на паранормален проблясък е прозрял бъдещото тотално вслушване на Плевнелиев в сигналите, подавани от американския политически истаблишмънт, чиито основни символи, както е известно, са за демократите - магарето, като олицетворение на ината, и за републиканците - слона, въплъщение на мощта.
    Разбира се, може да се мисли и в друга посока, особено като се отчита подчертаната сдържаност по отношение на "непредвидимия играч" Борисов. Вероятно само може да се досещаме за средствата и възможностите, които САЩ са готови да впрегнат при една конкуренция за президентския пост между сегашните обитатели съответно на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. Статията на "Форин афеърс", едно изключително сериозно издание, може пък да е знак, че изборът на Вашингтон вече е направен.