Харчите ли за лукс?
/ брой: 17
Ина МИХАЙЛОВА
След кашкавала и културата става лукс у нас. Билетите за представленията с американския актьор Джон Малкович в Народния театър са от 50 до 400 лева. За разлика от бедните гърци, които все са в криза, но са значително по-добре от нас. И ще се наслаждават на Малкович срещу четири пъти по-малко пари - между 5 и 55 евро (10 и 110 лева).
Постановката е дългоочаквана. И онези, които успеят да си купят билети за великото удоволствие да гледат "В самотата на памуковите полета", ще са... Между другото, част от тези хора почти никога не са стъпвали в театър. Ще го направят сега заради неизкоренимата от манталитета ни парвенющина. За да наситят срещите си със себеподобните след това с откровението: "Бях на Малкович... Като гледах Малкович... А Малкович пък..." Други, независимо от дебелите си портфейли, ще отидат да гледат Малкович ей тъй, за да се фукат. Но не че са дали пари за билет, а само защото и това представление е възможност да покажат солидните си "връзки", да се сдобият с покана и да гледат холивудска звезда за "без пари" или за "петдесетина лева".
Унизително тъжно е. По "онова време" можехме да гледаме имена от световна величина срещу символични пари за билети. Доста често дори и безплатно. А сега?
Да, и културата струва пари, и актьорите ядат кашкавал. Точно тези от ранга на Малкович сигурно залагат на отбрани селекции, и то значително по-скъпи в сравнение с нашите имитиращи продукти.
Защо обаче "скъпото удоволствие" тук е не чак толкова скъпо в Гърция? Или в Латвия? Че дори и на Бродуей? Билетът за постановката в София струва повече от пътуване до Атина плюс билет там. За същото представление, със същия актьорски състав. В южната ни съседка постановката е спонсорирана от фондация "Онасис". Организацията, създадена по настояване приживе на един от най-богатите на XX век хора - Аристотел Онасис, подпомага гръцката култура. Няколко пъти е помагала на Националния театър на Гърция, за ремонта на сградата...
От Народния театър казват, че представлението у нас не можело да се субсидира по никакъв начин и не разполагали с генерален спонсор. А и законът не насърчавал субсидирането на "подобен тип изяви".
Защо да не може чрез спонсорство подобен тип представления да станат достъпни до по-широк кръг от публиката? Защо се толерира спонсорството, например, на футболни отбори, конкурси за красота, тв сериали и фолк концерти, но не и на подобен тип театрални представления?
Иначе държавата се превъзнася, че културата е национален приоритет. В същото време цените на билетите за театър, опера и кино растат. И въпреки че все по-трудно заделяме средства за кашкавал, салоните често са пълни. Въпросът е докога ще харчим за лукс?
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.