Змийски прийоми
/ брой: 146
Стара истина гласи, че настъпаната змия най-лошо хапе. Пълзящите гадини явно виждат в това единствената възможност да се изплъзнат, особено ако усетят, че някой крак, копито или сопа ще се стовари върху тях. Сигурно и заради нрава си, но може би и за разчистване на територия. Видяхме тази свирепост в Истанбул, на летище "Ататюрк", както винаги, безсмислено дива и потресаващо жестока, с цената на много жертви и кръв, заплатени от невинни хора.
Видяхме също, че смисълът на тази странна за съвременния свят идеология, отхвърлена и притисната в ъгъла от нормалните човеци, е взаимствала в пълна мяра змийските прийоми на внезапната атака. Особено след мощните удари на сирийската армия, подкрепена от руските въздушнокосмически сили и международната коалиция начело със САЩ.
Обяснение може да намерим именно в това, което през последните три години халифатът, сътворен от "Ислямска държава" показа - да трепе, да коли, да руши. Отговорът обаче е многопосочен. Дали защото ИД вече ясно вижда края си след падането на бастиона си Фалуджа, дали пък се уплаши, че размразяването между Русия и Турция ускорява този край, или просто тръгна на отчаян щурм, пренасяки касапските си мераци към други части на света.