Затопляне или ледников период?
Природните катаклизми в последните месеци ожесточиха научните спорове какво всъщност става с климата на Земята
/ брой: 10
Последните природни катаклизми в Америка, Великобритания, Русия активираха разговорите за глобалните промени в климата. Невиждан студ под минус 50 градуса скова САЩ, потоп удави Великобритания, Франция и Русия, в това време земите от Германия до България се радваха на истинска пролет. Аномалиите ожесточиха споровете за климатичните промени между поддръжниците на "глобалното затопляне" и опонентите им от "глобалното застудяване". Едните твърдят, че затоплянето върви с катастрофално бързи темпове, другите твърдят, че затопляне няма - напротив, започва нов ледников период.
Полемичният хъс обаче няма как да попречи на данните от научните наблюдения на климата. Световната наука ясно установи, че през ХХ век средната температура на въздуха на планетата се е повишила с 0,6 градуса. Вярно, преди 150 000 години средните температури са били с 5-10 градуса над сегашните, но според учените в онези времена затоплянето не е настъпвало така бързо - за 500 години температурата се е вдигала с 1 градус. Сега климатът се променя твърде бързо и твърде динамично. Пък и хората сами виждат, че нещо става с природата - сезоните се размиват, през зимата ту става зверски студено, ту е необичайно топло, през май валят дъждове, а през лятото изпукваме от жега или вадим пуловерите. Случва се днес да е плюс 10 градуса, след седмица - минус 10. Порои, ветрища, циклони, тайфуни, тропически бури, адски жеги и пожари, засушаване и екстремни наводнения - нещо става с природата и ние не разбираме какво.
Според изследователите на глобалното затопляне, ако повишаването на средните годишни температури продължи със същите темпове, каквито се наблюдават от средата на ХХ век насам заради промишлените газове, в края на настоящия век температурата ще се повиши с три градуса и това ще има тежки последици за човека. И според двете теоретични доктрини обаче, промените в климата протичат с увеличаване и зачестяване на екстремните явления и аномалии. Метеорологът от Потсдамския Институт за изучаване на промените в климата Петер Вернер твърди: "Като наблюдаваме екстремните отклонения, можем да кажем, че за последните 50 години те са се увеличили четири пъти, два пъти са нараснали само за последните 30 години".
Само два примера. Природните бедствия през 2010 г. достигнаха огромни мащаби - в света загинаха над 300 000 души, общият размер на щетите е над 180 млрд. евро. През 2012 г. тайфунът "Хайан" във Филипините причини опустошителна катастрофа - цели градове и села бяха разрушени и 9,5 милиона души бяха засегнати по данни на ООН. Вълни, високи по няколко метра, бурни ветрове, проливни дъждове, вятър със скорост 300 км/ч. Според климатолозите снеговете в Арктика се топят, те отдавна подозират, че има връзка между затоплянето на Арктика и студените периоди в други краища на планетата.
Филипините след тайфуна "Хайян"
Според службата на САЩ за опазване на околната среда, повишаването на температурата се случва поради това, че парниковите газове задържат слънчевата енергия в атмосферата. Междуправителствената комисия по измененията на климата (IPCC), която се финансира от Световната метеорологична организация и ООН, миналата година окончателно заяви, че глобалното затопляне се дължи на действията на човека. Според американски изследователи, то е причинено на 60 на сто от човешката дейност и на 40 на сто от природни процеси. Те предупреждават, че човечеството трябва спешно да предприеме мерки за борба със затоплянето, иначе в близките десетилетия ще понесе тежки икономически загуби и милионни жертви. Всички международни документи предвиждат такива мерки, но въпреки това в последните дни станахме свидетели на намерения в страни от Западна Европа да се върнат в енергетиката към замърсяващото производство на... въглища.
В същото време привържениците на "новия ледников период" твърдят, че намалената активност на Слънцето и наклона на Земята на орбитата около него са причина за глобално застудяване. Според техни данни, последното лято в Арктика е било по-студено и ледът там се е увеличил значително, сочи английското списание "Дейли Мейл". От 2014 г. на планетата започва период на застудяване, твърдят експерти пред списанието, какъвто е имало в 1965-1975 г. Той щял да продължи поне до средата на ХХІ век, а ледът в океаните още тази година щял да се увеличи с 60% спрямо 2012 г.
Екстремните студове в Северна Америка обаче не са доказателство против затоплянето на земята, твърдят учените от Института за климатични изследвания в Потсдам. Ако ти е студено, това не означава, че климатът застудява; студените зими не са симптом за ледников период, пишат и руски учени. Докато глобалните температури се покачват, ще има и естествени климатични колебания, твърдят те. Учените от Потсдам добавят, че затоплянето на моретата, промените във въздушните течения и валежите могат да доведат до много повече застудявания в Северното полукълбо и до повече катаклизми на планетата.
Според българските учени от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, коментарите за нов ледников период са твърде крайни. Както и твърденията, че глобалното затопляне се дължи само на човешката дейност - не по-малко значение имат и други природни фактори като слънчевата активност и промяната на магнитните полюси. С две думи, и по отношение на климата важи основна максима на сериозната наука - ако не разбираш нещо, значи просто знанията не са достатъчни. С развитието на знанията ще дойде и обяснението.
Зимата няма да ни се размине
Вече сме в средата на януари, а температурите са пролетни, сняг няма, дори листата на дърветата не са окапали още. Преживяхме и седмица на тежки мъгли. А обикновено януари е най-студеният месец в годината. Средният брой на дните със снежна покривка в Северозападна България е около 20, а по Черноморието от 2 до 5. През януари у нас са регистрирани най-големите аномалии. Абсолютният минимум за страната е минус 38,3 градуса - в Трън през 1947 г. През 2012 г. на места дни наред през януари термометрите се задържаха под минус 25. Имало е обаче години, в които градусите са стигали до плюс 20-23. Сега най-високите температури опряха 17 градуса - в Пловдив.
Зимата обаче няма да ни се размине, казват метеоролозите от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Според тях, през втората половина на месеца температурите ще се понижат, градусите ще паднат под нулата, ще има условия за снеговалежи. Днес фактически е последният "пролетен" ден, от утре градусите тръгват надолу, ще има облаци и валежи - засега от дъжд.
В доклад на НИМХ, изготвен за МОСВ, има обобщения за България във връзка с промените в климата. Ето някои от тях:
- От края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне.
- 18 години след 1989 г. са с положителни аномалии на годишната температура спрямо климатичната норма на базисния период 1961-1990 г. В последните години тази температура е с над 1,2 градуса над климатичната норма.
- Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и последните две десетилетия на XX век. Най-значителните суши са били през 1945 и 2000 г.
- Увеличава се честотата на екстремните метеорологични и климатични явления, както и средният брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм.
- Минималната температура се повишава по-бързо от максималната.
- Дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление.
- Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина.
- Има тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата.
- В някои райони намалява реалният вегетационен период до под 90 дни - Добруджа и южната част на Северозападна България в зоната на Предбалкана и на Казанлъшкото поле.
- Развитието на земеделските култури, овощните и горските насаждения става със 7-15 дни по-бързо в различните райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата.
- Неблагоприятното съчетание от високи температури и малко валежи или от ниски температури и обилни валежи предизвиква аномалии в развитието на земеделските култури и горските насаждения.