За морала и ...
/ брой: 291
И това доживяхме да чуем. Във Франция арестуваха сина на висш държавен чиновник, при това не кой и да е, а на външния министър Лоран Фабиюс. Обвиняват го за измами, пране на пари и използване на фалшиви документи.
Богатото синче, всъщност 34-годишен мъж, радващ се на охолство и безгрижие, падна в капана заради очевидно предопределена от начина му на живот алчност и чувство за ненаказуемост. Всъщност Тома Фабиюс още преди години е попаднал под погледа на френските правосъдни органи - купило си "детето" апартаментче на централния парижки булевард "Сен Жермен" за 7 милиона евро. Освен това министерското отроче, обикалящо престижните казина на Лас Вегас, си плащало маниите с фалшифицирани чекове.
Въпрос на възможности, бих казал, но се замислих за коментарите, които биха последвали в аналогични ситуации тук. Няма съмнение, че всеки българин би възкликнал при такава новина, но от друга страна подобни (поне в цифрово изражение) често срещани из нашите медии скандални разкрития вече ни вкарват в категорията на "претръпналите".
Въпросът, който очевидно се налага да си зададем, е повече от болезнен. На фона на мизерията, която постепенно облива България, е учудващо как така мерки срещу подобни лица отшумяват в пространството, а оправданията на магистрати и политици се въртят като свещена мантра все в една посока. Било за политици от "елита", за креативни "бизнесмени", за дечица разни със стабилни финансови корени. Точно в тези дни безпардонието, сграбчило властта в родината ни, ясно показа, че българската Темида е далеч от тези, които другаде са с везни в ръцете. Въпрос на морал все пак.