ЮНЕСКО спасява българската природа
Национален парк Пирин минава под закрилата на международната организация
/ брой: 186
От миналата седмица допълнителни 12 000 хектара високопланинска зона в Пирин, с богато биоразнообразие и запазен ландшафт, са световно природно наследство на ЮНЕСКО, съобщи "Дойче веле". С добавената площ територията на защитения парк става 36 000 хектара и на практика обхваща цялата планина без две зони за ски. Национален парк Пирин е в списъка на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура от 1983 г.
Въпреки че българската система от паркове и резервати е от 1931 г. и е сред най-старите в Европа, страната е на предпоследно място по дял на защитени зони - едва 5%. Затова пък е с най-много наказателни процедури в ЕС за унищожаване на биоразнообразието - 12. За сравнение наказателните процедури във всички останали нови членки на ЕС са общо 4.
"ЮНЕСКО спасява от ново ужилване българската природа - казва Тома Белев, председател на Българската асоциация на природните паркове. - Но навикът да се съхранява, а не да се съсипва природа, е загубен", смята той. Експертът дава конкретен пример с бюджета на най-стария парк на Балканите - Витоша. "50 хил. лв. е държавното годишно финансиране за парка. А на Витоша има повече растителни и животински видове, отколкото в цяла Холандия - казва експертът. - Няма развита икономика в света, която да не се стреми към по-висок дял на опазваните територии", продължава Белев. Той уточнява, че правилото е - колкото по-развита икономика, толкова повече природа. В световен мащаб средният процент на съхранявана природа е 12%. Средно за Европа опазваните райони, включително и за европейската част на Русия, е 17%. А всичките страни - членки на Г-20, са обявили 10% от териториите си за защитени. Лидер е Германия с 57% защитени площи, Япония е с 30%. Дори и в новите икономики като Китай и Бразилия, където се предполага, че икономическият растеж е над всичко, природата не е пренебрегната. И защитените зони са с 2-3 пъти по-голям дял от този в България.
Белев смята, че парковете и резерватите у нас са пострадали най-сериозно от строителния бум. Според експерта най-драстичните примери са застрояването на националния парк Пирин със ски зона Банско, опитът за закриване на природния парк Странджа през 2006 г., както и съдебното решение, което заличи защитената местност Камчийски пясъци на брега на Черно море. Тежко пострадала е и Витоша. Частният проект, унищожил част от каменните реки, известни като морените, предвижда почти осемкратно разширяване на площта на съществуващите ски писти край Алеко. А заплахата от незаконно застрояване не е преминала.