Венецът на славата

Неотдавна в една от залите на НДК се бяха събрали по някакъв литературен повод много "таланти и поклонници", както се изразява в заглавието на своя пиеса големият руски драматург Островски. Там бяха повечето от най-известните ни писатели, а за да участват в програмата, се появиха и артистите Татяна Лолова и Ицко Финци. Точно на тях двамата фотожурналистите веднага се нахвърлиха като мухи на мед и жадно ги търсеха с камерите си до края на вечерта. Дори авторите на любими популярни книги останаха в дълбока сянка.
Кой знае защо обаче на мен това не ми направи отрицателно впечатление, както при медийното величаене на телевизионни и шоу "звезди" с будещо недоумение надуто относително тегло. Този път всичко беше напълно естествено и дори ме зарадва. Може би защото с Таня и Ицко съм учил в един курс на някогашния ВИТИЗ, после НАТФИЗ (там аз съм завършил театрознание) и зная отблизо с колко труд и всеотдайност, освен задължителния талант, се стига до подобна известност, израз на заслужената обич на добрата публика. Споменът за първите плахи стъпки на сцената, правени от актьорите, мои състуденти, буди у мен обяснима сантименталност. И естествено е желанието ми да се изфукам, че съм слушал лекции и съм се мотал из аудиториите и коридорите заедно с тези още бъдещи тогава първенци на театъра и киното ни.
Неведнъж съм си давал сметка за това, а, слава богу, много често съм виждал и в чудесните стари филми, показвани по телевизията някого от моите еднокурсници, за които се намират различни поводи и да бъдат споменавани от вестниците, па били те и жълти. Само в последно време споменатите вече двама бяха "под светлините на прожекторите" - Ицко с участието си в Аполония, а Таня като журираща важно телевизионно състезание. И при цялото ми нормално уважение към другите членове на журито - Нешка Робева и Васил Найденов, нашата Таня успяваше да блесне не само с артистизма, а и с остроумието си. Явно има актьори като нея, които с годините се "заразяват" от произнесените умни и добре поднесени авторски думи и сами започват да ги редят... В това ме убеди и телевизионното изказване на нашата Емилия Радева по повод годишнината на съпруга й Любомир Димитров, който сега щеше да навърши осемдесет години. Тук искам да отворя две скоби - едната, че няма да казвам всеки път "лека им пръст" за покойниците, защото те живеят с ролите си, и втората, тя е по-дълга и ще я започна на нов ред.
Не един и два са случаите, в които грижовни родители са гледали да предпазят децата си от желанието им да кандидатстват в Театралната академия, наричана от неинформирани и зложелателни хора "гнездо на разврата". Само истински простаци могат да "видят" така прегръдката или целувката на сцената. В нашия курс се раждаха нормални дружби и се създадоха семейства за пример. Ще припомня Златина Дончева и Иван Джамбазов, Лили Апостолова и Петьо Пейков, Ружа Янкова и Васил Тонев, Цеца Гълъбова и Методи Андонов. За Цеца скоро излъчваха много добър документален филм, а театралният и филмов режисьор Методи Андонов трябва не да се споменава, а да му се посвещават томове анализи, както и на Людмил Кирков. Следа оставиха и режисьорите ни Станчо Станчев (обадиха ми се от Варна да участвам с изказване в готвен документален филм за него), Асен Траянов (взел най-дейно участие в затрития, но не забравен от зрителите телевизионен театър), Жарко Павлович, Любен Морчев... Прочетох, че ще има предаване и за един от стълбовете на бившия театър "Сълза и смях" Юри Яковлев, мярнах в някакъв вестник името на изключително емоционалния Досьо Досев, обагрил с човечност толкова филми...
И сега ще ви накарам да ахнете. Мои състуденти освен споменатите по-горе бяха още Гинка Станчева, Леда Тасева, Росица Данаилова, Григор Вачков, Кольо Анастасов, Петър Чернев... На всички останали, които не мога да изредя тук, е отредено място в книгата, която издадохме благодарение активността на Любомир Ралчев.
Наскоро гледах телевизионно интервю на певицата Десислава, в което това симпатично и явно талантливо момиче пет-шест пъти повтори думичката талант, имайки предвид божата благосклонност към самата нея. И си представих, бях сигурен, че една Татяна Лолова никога не би си позволила да каже това за себе си. Защото от опит знае, че "всеки венец на славата същевременно е и трънен" по думите на един мъдрец, а със следващата китайска поговорка спокойно мога да завърша: "За човек да се прослави е така опасно, както за свинята да затлъстее". Тази опасност не докосна никого от моите състуденти.