Велика Британия: Ария на клеветата

Предисловие

Все пак е интересно: добрата стара Англия, известна от много време като Великобритания, т.е. Велика Британия, никога не е встъпвала в открит конфликт с досъветска, съветска или постсъветска Русия. Напротив. Тя е верен съюзник на Москва в годините на Първата и Втората световна война, десетилетия наред Уинстън Чърчил получава редовно от Сталин бутилки от най-качествения грузински коняк, който засенчва прословутите "Мартел", "Курвоазие" или "Хенеси". За разлика от тях, Наполеоновата "кампания" от началото на 19 век, води дотам, че ботушът на руския солдат стъпва чак до Париж, а след това - като спомен остават заведенията за бързо хапване (и пийване, разбира се) известните "бистро" (от руското подвикване "быстро, быстро!" (бързо). Или за разлика от германците от Третия райх, които се втурват да осъществяват блиц - военния план "Барбароса" срещу Русия, и са жестоко разбити, а съветското знаме е затъкнато на върха на берлинския Райхстаг.
Не. Могъща Велика Британия владяла до немного отдавна половината свят - през Близкия изток до Централна Африка, от Индия до Австралия и от Америка до Канада, винаги е въртяла една деликатна дипломация с Руската мечка, стигаща до най-топли връзки. Да погледнем към един брой на световноизвестния в."Таймс" от началото на 19 век: там има кореспонденция за руската фрегата "Скорая" (водена в английските морски регистри като "Меркюри"), с която през далечната 1815-а са превозени 20 най-прекрасни състезателни коня, подарък от руския император Александър Първи, половината - за холандския принц Оранж (Вилем), бъдещ зет на руския двор, а останалите - за  принц-регента на Англия - Джордж IV, известен със своите културни интереси. На връщане същата фрегата отнася към Русия уникални картини от галерията "Малмезон" на императрица Жозефина, съпруга на Наполеон, които скоро след това са изложени в Ермитажа в Петербург. Какво прекрасно руско-английско приятелство!
Същевременно някои историци-политолози, смятат, че в определени моменти Лондон се е страхувал от апетитите на огромната руска империя към Далечния изток и по- точно към "бисера в английската корона" - Индия. Кой знае, може да е имало и такова нещо, защото в един период руската империя се е разширявала със 100 хиляди кв. километра годишно.
И така, стигаме до миналия, 20 век, период на две опустошителни световни войни, на преразпределение на геополитическата карта. След Втората световна, когато Велика Британия е сред победителите, след Хитлерова Германия рухва и глобалната колониална система. И някак си изведнъж Велика Британия се оказва един неголям остров с 245,000 кв. км (два пъти и нещо по-голяма от България). Островът, известен още от римско време с името Албион, не е особено богат на природни изкопаеми с изключение на въглищата. За сметка на това почти няма гори, а почвите - особено в северната част, са солени и твърде неблагоприятни за земеделска работа. Но същевременно Лондон е бащата и майката на съвременния капитализъм, на първата индустриална революция в света и въпреки невероятното териториално свиване, страната е между най-развитите в света държави.
И тук идва едно голямо "Но". Велика Британия е страна на господари, загубили слугите си. На хора, свикнали предимно да работят с един показалец (да сочат къде, кога и как трябва да се свърши нещо). Щом мой познат, обикновен търговски соц. служител зад граница, разполагаше в Африка с няколко прислужници, които му готвеха, чистеха и шиеха - само срещу няколко мизерни долара, представете си един британски "мастър" (титла най-широко прилагана в колониална Индия), който е могъл да има на разположение цяла армия слуги. И - за разлика от моя познат - да ги бичува, ако сбъркат и не изпълнят добре някоя заповед!
Именно тези хора (и техните преки наследници) не можаха да удържат добре юздите на останалата без своя колониален шлейф коронована Британия. Спомням си, през 1968-а, бях командирован в Англия, по време на поредната икономическа криза, разтърсваща страна. В големите магазини можеха да се видят подобни надписи: "Купувайте английските стоки - това е работа за нашите сънародници!" По онова време безработицата достигаше застрашителните 18 процента. И тогава си позволих да напиша памфлета "Студени дни за мини-Англия" (една аналогия с нашумелите за първи път на времето си миниполи, лансирани от модната улица на Лондон - "Карнаби стрийт"). Идеята ми беше, че и икономиката на Велика Британия е окъсяла като една минипола, рекламирана от кльощавия супер модел Туиги.
И така, постепенно стигаме до

Основния въпрос

Кое всъщност захранва безкрайната злост, хроничната омраза към Русия (със или без определението съветска)? Всъщност това дълбоко негативно чувство се развива най-пълно през първите десетилетия на миналия век: разузнаването на младата съветска република успява да се добере до самите върхове на британското разузнаване. Кога става това? Тук, любителите на номерологията могат да тържествуват: във въпросната история гъмжи от цифрата 3. Вербуването започва през 1933-а в престижния колеж "Тринити" (Света троица) на Кеймбриджския университет, място за богопомазани англичани и чужденци. Отначало съветските шпиони са трима, после идва още един. Работят успешно цели 30 години под носа на английските Джеймсбондовци и на практика Москва знае всяка стъпка, планирана от Лондон. Двамата от тях са хомосексуалните Блънт и Бърджис, ръководени от големия любител на женската красота Ким Филби (четири брака и доста дълъг списък от любовници), към които по-късно се присъединява и четвърти левичар - младият Маклийн. И четиримата работят за идеята - без пари, което допълнително затруднява разкриването им. И все пак - след три дълги десетилетия групата е разобличена, но Ким Филби успява да се укрие в Съветския съюз, където умира през 1988 г. с чин генерал от руското разузнаване.
По същество тази история е дълбоко обидна за целокупното британско разузнаване - в частност, и за цялата администрация на Велика Британия - като цяло. Достатъчен повод за зареждане с люта омраза към болшевиките от Москва, независимо от това, че Втората световна война принуждава англичаните да маршируват рамо до рамо със СССР срещу лудия фюрер...
Но трябва да минат едва 3 години от победните възгласи на 9 май 45-а, когато  доста остарелият дебеланко Уинстън Чърчил, бивш премиер на Велика Британия, отказал се заради пустата политика от славното си древно име лорд Марлборо, произнася  остро враждебна реч срещу Сталинова Москва, срещу целия социалистически лагер и вкарва в употреба всеизвестния термин "Желязна завеса". Това става в американския университетски градец Фултън, което навежда на мисълта, че не е минало без благословията на официален Вашингтон. Именно от Фултън 49-а е даден сигнал за т.нар. Студена война между Изтока и Запада, която върви на приливи и отливи чак до 1990 г.,  когато падна Берлинската стена, разформирова се Варшавският договор.
Но, както винаги, на Русия бе необходим неголемият срок от едно поколение (двайсетина години), за да се изправи отново на крака. С един лидер, който е живял и работил зад граница и знае чужд език (вторият държавен глава след Ленин) и който - под носа на самодоволно отпусната Америка - възстанови военната мощ на Русия, снабди армията със свръхмодерни ракети, танкове, подводници и самолети и даде сигнал, че на световната арена излиза отново една позабравена свръхсила.
И ето ни отново, вече в наши дни. Русия и по-точно Владимир Путин са "големият лош", фактът, че Путин катапултира Русия отново в глобалния военен хоризонт, му донесе всевъзможни обидни прякори, познати ни добре от епохата на първата Студена война. Но и това не беше достатъчно в началото на тази година експлодира

Пропагандният балон Скрипал

- буквално броени седмици преди започването на световното футболно първенство в Русия. Позастарелият, 66-годишен Скрипал, продал шпионската си руска биография на британската Ми-5 и неговата щерка бяха намерени в безпомощно състояние някъде в английския град Солсбъри и буквално часове след това Лондон изстреля "много вероятната" (highly likely) възможност двамата Скрипал да са отровени с бойния невропаралитичен руски газ "Новичок".
Последва невероятна истерия и след официален Лондон редица западни държави (начело, разбира се, със САЩ) побързаха да изгонят по един или няколко руски дипломати. Не помогнаха аргументите, че този вид боен газ (или прах) - според западни специалисти - убива за срок от няколко секунди до две минути и че не е възможно дълбоко провинциалната болница в Солсбъри да излекува за няколко дни и бащата, и дъщерята. Дълбоко възмутената Велика Британия не изпрати и свои официален представител на Световното по футбол в Русия - по гореспоменатите причини. При това - без никакво конкретно доказателство.
И така стигаме до наши дни, когато, в началото на този юли двама известни наркомани - Даун Стърджис и нейният приятел Чарли Роули, са открити в подобно състояние в градчето Еймсбъри, на петнайсетина километра от Солсбъри. В първите дни, по съобщения на Би Би Си, полицията смята, че двамата заклети зависими са търсили останки от каквато и да е дрога на едно наркоманско сборище и са заразени - било със замърсен, било с некачествен хероин.
Внезапно, на 4 юли, тази версия изчезва от полицейските сводки, за да бъде заменена отново с небезизвестния "Новичок", оказал се по неясни причини и в Еймсбъри. Дни по-късно в същата болница в Солсбъри Даун Стърджис умира от инфаркт - нищо учудващо при нейния разбит от наркотици организъм, а Роули продължава да е в лошо състояние. Но английската (а и западната) преса  "забравят" за тъжната наркоманска биография на Даун и я представят като бедна майка, оставила след себе си три деца (отдавна разпределени в различни социални домове).
Премиерката на Велика Британия Тереза Мей отново е "шокирана" от това highly likely руско престъпление и сипе купища нови клевети и закани срещу Кремъл. Същевременно излизащият в САЩ  вестник "Ню Йорк таймс" провежда социологическа анкета в Солсбъри, чийто резултат показва, че повечето разпитани не вярват на версията на официалните власти за участието на руски шпиони и руски отрови. А Солсбъри е град, където живеят много пенсионирани английски военни...
И не ми се иска да цитирам подигравчийски текстове от интернет, които предупреждават Тереза Мей да внимава с входната брава на "Даунинг стрийт" (седалището на английското правителство), а също така съветват всемогъщата разузнавателна служба Ми-5 да пипа с ръкавици бутоните на своите асансьори. Защото... highly likely.
Очевидно, вече сме свидетели на "Студена война 2" в нейния пълен блясък. Пропагандната машина е пусната на пълни обороти. Измислици, клевети, недоказани слухове и твърдения.
И в тази компания лидира островът Велика Британия - всъщност не толкова поради много лоши чувства към Русия, а поради много лошото си икономическо положение, което го поставя в ролята на послушно пале пред официален Вашингтон (разбирай и ЦРУ), готово да изпълни всякаква "мръсна поръчка", за да угоди на богатите братовчеди. Печално.