В детското царство на архитектурата
Ученици и студенти "строят сгради" в работилница на УАСГ
/ брой: 261
Имало едно време двама български архитекти, които много обичали професията си. Освен архитекти обаче те били и родители и търсили начин да успяват и на двете поприща. Децата били чести "гости" в ателието им, когато нямало кой да се грижи за тях и лека полека те се принудили да им измислят занимания с материалите, с които работили.
Вероятно така би започнала сред време тази приказка за детското царство на архитектурата и за неговите инициатори, създатели и вдъхновители - арх. Магдалина Ръжева и арх. Николай Давидков. Преди година и половина в ателието си на софийската улица "Добри Войников" те организират уж на шега занимания за децата си и за децата на свои приятели. Пробват различни упражнения, техники и материали и следят реакцията на малчуганите - какво им харесва и какво не. Неусетно пространството започва да не достига и се преместват в университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където арх. Давидков преподава основи на архитектурното проектиране.
Ръководството на УАСГ предоставя безвъзмездно зала на "покрива", откъдето София се разстила като на длан, а над детските главици са единствено небето и слънцето. Заниманията стават регулярни - всяка събота с три групи по 15 деца на възраст между 5 г. и 12 г. Темите се обявяват в началото на всеки месец на страницата на Детска архитектурна работилница в интернет http://archforchildren.com/. Освен професионалните архитекти, които водят и направляват творческия процес, на разположение на малчуганите са и студенти от УАСГ - доброволци, минимум по четирима на занимание. Те им помагат да "строят" своите архитектурни мечти от хартия, картон, дървени пръчки, спагети, глина. Това са материалите, с които се работи тук, като особено предпочетени са употребявани вече опаковки от различни продукти.
В годишния цикъл на заниманията задължително присъстват такива, свързани с архитектурата на известни градове по света. Идеята минава отвъд пасивното разглеждане на панорамни снимки и запознаване с историята на сградите. Децата са "потопени" в атмосферата на Виена, хапвайки щрудел под звуците на валс. Айфеловата кула и Триумфалната арка в Париж незабравимо "оживяват" пред тях на фона на песните на Жо Дасен, подсладени с кроасани.
Серията от упражнения за известни архитекти разкрива шедьоврите им, след което малчуганите интерпретират с различни материали видяното. За "Къщата над водопада" и сградата на музея Гугенхайм на Франк Лойд Райт те получават плоскости, за да пресъздадат линеарните компоненти, оформящи сградите и подредят свои композиции. Огъват алуминиево фолио и всякакви хартии, за да се доближат до архитектурните фантазии на Франк Гери. Мозайките на Антонио Гауди редят върху мрежа, покрита с гипс. Най-малките 5-годишните изрязват модели, оцветяват ги и ги лепят, докато батковците и каките работят с пръчките, плоскостите, фолиото.
Другата серия от упражнения е посветена на структурите - мостове, купол, сфера, високи постройки. Правят ги както от дървени пръчки, така и от спагети, за да усетят как се случват нещата, защо не падат мостовете и какво ги държи над реката. В заниманието за високи структури, децата строят максимално висок елемент от клечки, който на финала преминава истински изпитания за устойчивост при земетресение, чрез разтрисане на масата, върху която е построен и на вятър - чрез обдухване със сешоари.
Веднъж месечно малчуганите се упражняват в дизайн, правейки нещо за собствената стая, като постепенно увеличават броя на предметите, дело на собствените им ръце. Така малките архитекти се снабдяват с часовник за стена с истински механизъм, лампион за лампа - стояща или висяща, моливник от глина, рамка за снимки, табло с корк, на което могат да слагат програмата си за училище и да закрепват бележки. Към тези занимания спадат и празничните - за Коледа, Цветница и Великден, баба Марта и Хелоуин, макар последния да не е българска традиция. "Зелената" архитектура също присъства. За деня на строителя тук се правят глинени къщи, като се омесва глина със слама. Прохождащите "архитекти" вече знаят, че когато съхне, глината се напуква, а като се сложи слама се задържа. Къщите "изникват" в алуминиеви тавички, а "дворчетата" им са покрити с трева и декорирани с камъчета.
Тази година "членовете" на работилницата ще се запознаят и с част от историята на архитектурата, започвайки с пещерите, античния свят и Египет. Амбицията на организаторите е всичко което се прави, да бъде не само декоративно, а да се пречупи през призмата на архитектурата - точно затова тук се правят структури и се говори за конструкции. В част от упражненията малчуганите следват определена схема, за да стигнат до зададен резултат на финала. Има някакви вариации - да оцветят шаблоните по един или друг начин, но стъпките по принцип са едни и същи, както при последното упражнение "Разходка из Сердика" - без много варианти за импровизация. Има занимания, които са изцяло свободни - архитектура и литература, например. На тях се чете откъс от "Незнайко в слънчевия град", след което от струпана купчина кутии и кашони се строи без ограничения.
Тук няма строга дисциплина. Няма записвания за година, учебен срок или календарен месец. Посещенията са по желание и според интереса. Детската архитектурна работилница не остава затворена само в "ателието" на покрива на УАСГ. Тя присъства във всички формати на открито - детския панаир, софийски фестивал на науката, инициативи на "Горичка" за родителството. Ще я познаете веднага по скупчените деца, желаещи да правят конструкции от клечки, да оцветяват и режат модели, да лепят макети на сгради. А също и по младежите, които с търпение и усмивка им помагат и ги насърчават. Това са студентите на УАСГ, бъдещи архитекти, които при форумите на открито вече са поне по осем, за да може всяко дете да опита, да пипне, да получи резултат и да бъде обградено с внимание.
Архитектурната работилница не спира да търси привърженици и последователи. Вече е гостувала на две детски градини, има редовни клубни занимания с децата в едно частно училище. Паралелката по "Приложен дизайн" на столичното 41 ОУ "Св. Патриарх Евтимий" няколко месеца беше в плен на конструкциите и архитектурата. Чрез фондациите "Америка за България" и "Изи Арт" работилницата ще пренесе до още ученици тази година построеното в Египет и историята на изграждането на катедралите. За да може още и още деца да усетят, да творят и да се радват на магията на архитектурата.
...И аз там бях. И аз се възхищавах на мостовете от спагети, носих светещите тиквени фенери и "прекрачих" през портите на древна Сердика. А хубавото все още предстои. Напред са коледните къщи от бисквити, пътешествието до далечна Австралия, мартениците, великденските кошници, безброй очарователни усмивки и искрящ възторг, озаряващи лицата на малките архитекти.