Уволнен заради... прическата

Не че не е имало и такива уволнения от категорията куриози. Но все си мисля, че къде-къде по-любопитни са уволненията заради самите уволнения. В тези случаи е без значение дали човек има опит зад гърба си, дали има висока квалификация, дали е бил стриктен работник, колко дипломи си е извоювал. Просто идва нов шеф заедно с новата власт и... човекът си отива. Няма нищо лошо всеки началник да иска да подплати гърба си със свои хора, но когато отърваването от "чуждите" стане прекалено безочливо и влиза в противоречие със закона, нещата намирисват на тоталитаризъм. Именно от него преди повече от 20 години България се опита да се освободи. Уви! Било е за кратко - за някакви си 4 петилетки. Случаят с централното управление на НЗОК (стр. 2) е само един от поредицата, които се случват през последните 16 месеца. Миналата седмица нашумяха немотивираните и несъвсем законни уволнения на училищни директори, по-рано бяха шефовете на инспекторати на образованието... Смените на министри и зам.-министри вече са си признат патент на сегашния кабинет. Понякога уволненията дори граничат с абсурда, но какво да се прави - правителството е с доста нестандартни виждания.
Толкова нестандартни, че се стига и до ситуации, които са твърде необичайни като постановка за децата ни, които нямат съзнателни спомени от годините на тоталитаризма. Тогава например, за да се "вреди" млад човек без роднини антифашисти на аспирантско място, трябваше поне да е партиен член. Както казахме, днес децата ни се смеят на "изкуфелите" ни спомени. И трудно приемат действителността, при която може например техен връстник с доста по-нисък образователен ценз да заеме висок пост само защото е попълнил необходимото листче, на което е написал, че е "участвал в учредяването на ГЕРБ", например. За жалост свидетели сме на доста зле прикрит тоталитаризъм. Ако се тръгне и към култ към личността, направо ще заживеем в нещо като "историческа спирала".
И все пак недоумявам не за това, което се случва у нас, а за това, че Европа или не вижда, или вижда, но си мълчи. Обикновеният човечец, на когото му се каза да забрави за повишение на пенсията и за намаляване на данъците, може някак си да приеме факта, че Европа не вижда какво се случва у нас. Но поведението "да вижда и да си мълчи" вече граничи със... зловещото.