Уста Кольо Фичето спасил парижката "Света Богородица" от корозия и разруха

Гледам с възхита сградите, черквите, мостовете, които е строил Уста Кольо Фичев - гениалният български архитект, каменоделец, дърводелец, дърворезбар - те са радост за окото, топлина за душата, гордост за сърцето!
Майсторът се ражда през 1800 г. в китното Дряново. Познат е като Уста Кольо Фичето. От арабското устаз идва уста, което значи майстор, своего рода професор. Не към всяко име можело да се прикачи тази титла, но тя заслужено приляга на Първомайстора на националната ни архитектура.
И както става с великите, за които се носят легенди и предания, както е при Омир - 9 града се борят да бъдат признати за негово родно място, така и при Уста Кольо Фичето много дряновски села и колиби претендират да му бъдат родно огнище.

Покритият мост в Ловеч

Майка му е от рода Божкови. Рано останала вдовица, отишла при мъжовите си роднини в с. Марча и там се омъжила повторно за Йован Фичев. Малко след раждането на сина им Никола семейството се преселило в Дряново. За зла беда тя повторно овдовява, когато синът й е едва тригодишен!
Трудно преживява семейството без баща, затова малкият Никола чиракува. Някога се преминавало през всички фази и титли на усвояването на занаятите: чирак, калфа, башкалфа -калфабаши, наемен майстор, уста, устабаши. Такъв е бил и пътят на Кольо Фичев. През 1824 г. той вече е калфабаши и започва да работи с родственика си Станю Марангозина в неговото търновско ателие. Женен е и има първото си дете. После му се раждат още чеда, стават 7 на брой - 4 момичета и 3 момчета.
Прихождал от Дряново до Търново Кольо Фичев, пеш ходел, затуй продал дряновската си къща и купил къща в Търново. Изучил дърворезбарството и дограмаджийството при Станю Марангозина, той се оформил като точен, прецизен, вещ занаятчия. Всичко, що излизало изпод умелите му ръце, го издавало вече като бъдещ добър майстор. Тази дейност той упражнявал зиме, а през топлите месеци ходел по строежите заедно с уста Вельо от дряновските колиби. Работел все още при различни устабашии - включвал се в техните тайфи. Главили се с племенниците му при тревненския устабашия Димитър Радев - Софиянлията в строежа на Преображенския манастир. Тук бил заклет и за делото на Велчовата завера, но в 1835 г. съзаклятниците били разкрити, а устабашията Софиянлията бил обесен. Изплашила се цялата тайфа, че ще оставят строежа недоизкаран, та смалили калъпите и направили по-ниска, по-малка черквата, "превили" и кубето й. Набързо привършили строежа на обителта. Захари Зограф изписал фасадите с остроумни иконописи!
После Фичето преминал през школата и на други устабашии - бил в тайфата на Иван Давдата, която в 1831 г. строи търновската черква "Св. Никола" във Вароша. Кольо Фичев бил способен и това виждал и оценявал майсторът - имал му доверие! Затова, когато се разболял, препоръчал го на търновци за свой заместник. Ето точно в тия години Кольо Фичев бил "препасан за майстор".
Конкуренцията и тогава била голяма, но Кольо Фичев се преборил, с делата си извоювал успеха и получил заслужено признание, сдобил се с обществен авторитет. Повече от 20 години той все се учел, усвоявал занаята в тогавашните "наши университети". Взел най-доброто от Търновската, Дебърската, Костурската, Корчанската, Радомирската школа и станал най-добрият както в масивната, така и в паянтовата архитектура. През 1842-1843 г. той бил вече записан в църковната кондика като "архитекъ Колю Фиче"! Имал майсторски знак - божигробски кръст, и собствен печат. Златните му ръце строили сгради и черкви в Търново, в с. Присово, в Килифаревския и Плаковския манастир, работили дърворезбите на иконостаси и царски двери, строил още и мостове, украсявал ги с каменни скулптури.
Сградите му имали неговия почерк. Някъде се виждала "двойната фичевска кобилица", другаде ги красели корнизи, тухлени зъборези. Работел по няколко строежа едновременно, ходел на гурбет и във Влахия, по Румъния. Знаел перфектно турски език, служел си с гръцки и румънски. Говори се, че бил самоук и неграмотен. Спорно е! Той непрекъснато се учел, доограмотявал се. Други казват, че имал скорописен почерк на човек, който се е занимавал непрекъснато с писане и с изчисления - графолозите смятат, че това говори за бързината на неговата мисъл.

Знаменитата чешма с осем чучура в Соколския манастир

Сметките му били толкова точни, че почти нищо не оставало излишно от предвидените за строежите материали! Широката му дейност го прави отличен мениджър - като за цяла проектантска организация! Дали е умеел да чертае плановете си, правил ли е скици на строежите си? Днешните строители спорят и по тези въпроси, но сигурното е, че е ползвал восъка, за да направи макетите на бъдещия строеж, че си служел и с линеала и триъгълника, размервал е по дъските, а ръцете му не изпускали ролетката. Твърди се още, че умеел да скроява плановете си, а в турските документи се чете, че идвал с одобрени проекти и изчисления. 
Израснал като перфектен строител, защото познавал добре не само старата българска доосманска архитектура, но знаел още и съвременната европейска архитектура - ходел по Румъния, Истанбул, Одрин, гледал работата на тамошните строители и каменоделци. И "купувал" майсторлъка! Умеел всичко - да строи с камъни, да украсява с тях, да прави и дървени конструкции, да работи с дървото художествени творби и украси за сградите, да влага тухли и с тях да изписва фризове - широк специалист израснал! Бил търсен от хората, за да строи къщите им. Духовните лица искали той да зида черквите и манастирите. Прочул се Уста Кольо Фичето както по нашите земи, така и в Румъния, във Влашко!
Узнал за майсторството му и русенският управител Мидхад паша, затуй му поръчал да изгради моста над река Янтра, на 1 км от Бяла, по пътя между Плевен и Русе. Строежът бил започнат в 1865 г. и завършил в 1867 г. Известен е обетът на Майстора:
- Паша ефенди, ако мостът на Бяла не направя по теркя си за 700 000 гроша, вземете ми главата!
И още - когато построявал мост, лягал под него, за да гарантира сигурността на преминаващите със своя живот!
Колко от днешните майстори могат да сключат такъв договор? Колко от тях могат да заложат  живота си като гарант за своя професионализъм? И не страдаме ли днес точно от голямо самочувствие, което не съответства на знания и умения?
А мостът на Бяла станал завидно постижение на българското възрожденско инженерно строителство, на нашата архитектура. Дълъг бил 276 м и 9 м широк. Имал 14 свода с отвори от по 12 м. Строен бил от дялан камък - местен варовик с варов хоросан. Украсен бил с релефни изображения на животни. Получил се мост за чудо и приказ!
Пътешественикът Феликс Каниц пише: "И тоя скромен човек, в потури и абичка, не знае, че с Беленския мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград!
Испанският журналист Сантурнино, кореспондент на мадридския вестник "Ла Академия", също хвали българския строител. В 1883 г. в лекцията си пред Географското дружество "Моите пътешествия на Балканите и в Мала Азия" той отбелязва "изключителната оригинална конструкция" на Беленския мост на Фичето, говори за "великолепния Ловешкия мост", за направените от Майстора чешми за общо ползване и съградените от него мелници.
Румънец пише, че са "преминали Янтра по голям и красив каменен мост, дело на беден майстор зидар от Търново". Голяма каменна плоча, закачена на стълб в средата на моста, сочела датата на строежа и името на майстора. Твърди се, че тази плоча била взета от русите и отнесена в петербургски музей! 
По същото време, когато е строен мостът край Бяла, в Париж катедралата "Света Богородица" била проядена от корозия. Хората там с ужас забелязали как една от стените й се руши и започва да се огъва. Тамошните инженери не успели да предотвратят ръждата - опасността вземала застрашителни размери. Узнал за това и Мидхад паша, който бил възпитаник на града на Сена. И помолен от парижките си приятели, той пратил завоювалия доверието му Николай Йованович от Дряново - така се подписвал на камък Майстора.
Слиза Фичето на парижката гара, ама не вижда никой да го чака. Стои си скромно! Изтеглили се пътниците и тогава посрещачите разбрали, че това е българският строител. Завеждат го в катедралата, оглежда я той внимателно отвсякъде и открива струйката подпочвена вода - виновницата за корозията. Извежда водата навън, каптира я и даже изгражда чешмичка - водата изтичала вече извън храма. Французите били благодарни, харесали Майстора и му предложили да остане при тях, в Париж! Но... чакал го недостроеният мост край Бяла! А там, до парижката "Света Богородица", казват, че чешмичката още си тече.
Мостът на Бяла и днес си е на мястото! Променен е, защото в годините е преживял наводнения и унищожението на 8 негови свода в средата. През 1922-1923 г. бил реконструиран със стоманено-бетонни опори и сводове, та всичко това изменило първоналчалния му облик, но той си остава Мостът край Бяла на Кольо Фичето!
Голям белгийски архитект проектирал Панамския канал. После станал преподавател на студентите от Университета в град Гент и им говорел с възхищение за Беленския мост като за "единствено творение от неизвестен балкански архитект"!
Друга голяма творба на първомайстора е Покритият мост в Ловеч. Протегнал се над река Осъм, свързващ новата част на града със старинната Вароша, той също бил единствен на Балканския полуостров. В цяла Европа съществували само още три такива моста - в Люцерн, във Флоренция и в Ерфурт.
Мостът в Ловеч се строи няколко пъти. Според пътешествениците Ами Буе и Феликс Каниц и по спомени и местни документи първият мост в Ловеч бил от 30-те години на ХIХ век, но го отнесла придошлата река. През 1871 г. втори мост бил построен от неизвестен майстор, обаче и той имал същата съдба. И тогава, по молба на ловешкия занаятчия Исмаил, Фичето построява прочутия трети мост, като в строежа му се включили активно много ловчанлии. Неговата конструкция приличала на прочутия флорентински мост "Понте Векио"!
Покритият мост в Ловеч просъществувал 50 години. Той бил изграден на 7 каменни устоя - от близкото село Радювене взели пясъчник за строителството. Горните части на каменните устои били украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел и с бича на поробителя. Самият мост бил изцяло от дърво, като при сглобките забивали дървени клинове - не били използвани метални части. Дълъг 84 м и широк 10, той имал улица с ширина 5 м и 6 отвора. От двете страни на мостовата улица били устроени 64 много малки дюкянчета - по 2,5 м всяко. През август 1925 г. мостът изгаря до основи.
През 1935 г. арх. Ст. Олеков и инж. Цветков построяват нов железобетонен мост с 3 отвора, 40 дюкянчета, а между тях - асфалтиран автомобилен път. От 1981 до 1982 г. мостът в Ловеч отново се реконструира от арх. Златев, като преустройството му се доближава до първообраза на Фичето. Шосето е заменено с пешеходна алея, устройват се 14 сувенирни магазинчета и 2 сладкарници. Дългият 106 м мост в Ловеч и днес е най-голямата забележителност на града.
По терка на Ловешкия мост в Пловдив бе построен подобен покрит мост над река Марица. Сега минавам по моста от аптека "Марица" към Кършияка със спокойствие, сигурност и с удоволствие, защото в детството ми тук имаше един стар железен мост с прогнили дъски, който всяваше страх и ужас у мен.   Споменавам Фичето и заради родния ми град с благодарност - тук идеята му намери следовници!
Едновременно със строежа на Беленския мост Уста Кольо Фичето строи и голяма черква в Свищов - на най-високото място в тогавашния град. Тя е осветена на 19.IХ.1867 г. - по същото време се отбелязват 1000 години от създаването на славянската азбука от братята Кирил и Методий. 
Внушителна, красива, катедралата "Св. Троица" се превърнала в образец на възрожденската ни стилистика. Майстора гради трикорабен храм с дължина 30 м, с един централен купол и три второстепенни. Оформя фасадите със съвършенството си на зрял, опитен и талантлив творец - тогава строителят бил 67-68-годишен! Хората затаявали дъх от вълнение, когато гледали черквата. Говорели с възторг за нея, благославяли създателя й!
И вътрешността й също била необикновена! Високите и тънки колони, огънатите надлъжни стени създавали впечатление за кораб. В кондиката на черквата бил отбелязан нейният майстор - Уста Никола, и в скоби е написано "архитектон"!
Тази великолепна творба на късното ни Възраждане просъществувала до Врачанското земетресение, което я засяга значително. Реконструирана през 80-те години, от 2004-а тя отново блести с красотата си.
И в родното му Дряново мостът над Дряновска река е негово дело. Тук са строените от него Икономова къща - образец на възрожденската градска архитектура, и черквата "Св. Никола". В града работи музей на гениалния ни строител. Тук е и скулптурата му в цял ръст - с потурите и абичката.
Във Велико Търново и околностите му има най-много негови творения. Това е домът на Никола Коюв - "Къщата с маймунката", ханът "Хаджи Николи". Сега богатият американец Едмънд Бек и неговият съдружник - българинът Любомир Марков, са новите собственици на хана в Самоводската чаршия. Той е строен през 1858 г. Голямо преустройство оформи  тук чудесен комплекс с дегустационна зала, винен бар, кафене и художествена галерия. Реставрирани са колоните, арките, металните парапети. Проектът е съгласуван с Националния институт за паметниците на културата, защото обектът е забележителна наша старинна постройка.
Майстор Кольо Фичето е строил в града още:  фабриката за коприна на Ст. Карагьозов, черквите "Св. Троица", "Св. Спас", "Св. Константин и Елена", "Св. Богородица", "Св. Никола", "Св. Атанасий"... Всичките му постройки и днес предизвикват удивление и възхищение. Те са така хармонични и великолепни, че са като поезия, като музика в строителството!
А какво става после? След освобождението на Търново от войските на ген. Гурко в 1877 г. търновци и руси започват строежа на градска болница - в горната част на града. Знаело се, че там има свлачище. Старият майстор минава покрай строежа и казва:
- Момчета, тука темел не се хваща!...
В ответ чува:
- Ей, дядка, я си върви по пътя! Тебе ще слушаме ние!
Как да понесе такова пренебрежение Майстора?
Скоро след това, в 1881 г., големият строител си отива от този свят забравен! И всичко става, след като в турско време прочутият майстор бил всъщност архитектът на града! При управлението на Мидхад паша той построил почти всички големи сгради в Дунавския вилает. Уважаван и почитан бил  и тогава, когато все още работел след Освобождението. Другите майстори, когато разговаряли с него, винаги стояли прави и гологлави! Някога най-хубавите думи за Кольо Фичето били казани и написани от чужденци! И идва забравата, незачитането, пренебрежението от... своите!
  
 Род голям, наследници много и известни
                                         
Многобройни са потомците на Уста Кольо Фичев.  По бащина линия родът е наброявал 148 души. Един от тях - ген. Иван Фичев, е бил военен министър, участник в Балканската война. Има и много лекари - известни имена в българската медицина.
Константин Фичев, бивш кмет на Троян, литературният критик Михаил Неделчев също са потомци на прочутия дряновец. От наследниците на Фичев по линия на една от дъщерите му - Ганка Фичева, в Русе живеят родственици на Майстора. Нейна внучка е майка на известния арх. Иван Владимиров. Родственик му е и акад. Христо Недялков, а по четирите краища на света са пръснати праправнуците на Фичето.