Цв.Цв. & Dogan Consulting

Тези дни излиза докладът на Европейската комисия по механизма за наблюдение на нефелната ни правораздавателна система. Комисията е голям мазохист, че се захвана с нас. Във всеки нов доклад, този е осми, тя се опитва да изрази някакво послание, с плахата надежда някой да го чуе. След цяла серия за прогнилата ни съдебна система веднъж акцентира върху купуването на гласове, друг път - за корупцията в държавните поръчки.
Какъв обаче е ефектът? От последния доклад премиерът Бойко Борисов запомни само изречението, че за първи път се забелязвала политическа воля... Воля за какво?
Очаквам този път специално внимание да заслужат механизмите на политическата корупция у нас. Не знам дали комисията ще успее да отчете факта, че държавата загуби първото дело по политическа корупция срещу Ахмед Доган по повод фараонските му приходи от "консултантски договори". Но системата, по която безрисково се подкупват политици, стана пределно ясна. Доган е също толкова изявен енергиен експерт, колкото Цветан Цветанов е корифей по евроинтеграцията. Което не попречи на първия да вземе хонорар от един милион лева, а на втория - да признае за консултантски бонус от 130 хиляди лева.
Всъщност изобщо нямаше да научим за хонорара на Цветанов, ако той не беше под натиск да отчете получени доходи и да оправдае придобиването в течение само на една година на два от общо шестте си апартамента.
Говорим за върха на айсберга. Но съобщаването на съдебното решение по делото "Доган", както и безпроблемното осчетоводяване на хонорара на Цветанов, бяха всъщност медийна промоция на консултантската схема за корупция. Преди години нещо подобно ставаше с фондациите от сорта на "Бъдеще за България". Който искаше премиерът Иван Костов да му свърши работа, отиваше първо да направи дарение във фондацията на жена му.
Но държавата ни напредва. Мина времето на десетте процента. Примитивната схема беше следната: тези, които искаха един известен диджей да им сложи автограф върху дадена приватизационна сделка, носеха два плика. Пликовете се даваха на секретарката, като в по-малкия имаше десет процента - те бяха за секретарката. Тя всъщност трябваше да носи прозвището "Госпожа десет процента". 
И на по-ниско равнище представители на държавата подаваха необходимия сигнал, носейки например скъп часовник на китката. Това е изключително откровено послание: аз приемам скъпи часовници за подарък. Има такива и за по сто хиляди евро, може ли от тях?
Но колко грубо и примитивно беше всичко това...
Сега сме интелигентни и възпитани: господин кмет, господин министър, кажете къде приемате, имам спешна нужда от една консултация в качеството ви на виден експерт по евроинтеграцията. Хонорарът се превежда по банков път, всичко е супер законно, съдът гарантира сделката! Чисти отношения между граждани, милеещи за европейското развитие на България!
Разсъждавайки според брюкселските разбирания, не е нормално например, че Цветан Цветанов е давал консултантски услуги. Събитието е от 2008 г., когато е бил зам.-кмет на София. В това си качество нима той е имал право да консултира, камо ли да получава консултантски хонорари? На пръв поглед не би трябвало. Обаче току-що отново прочетох раздела за конфликт на интереси в Закона за държавния служител и, честно казано, Цв.Цв. си е чист като сълза. Просто законът изглежда нарочно е направен да насърчава държавните служители да консултират. Щом Цв.Цв. консултира за организация, която не извършва сделки с кметството, в държавата България е трудно да бъде упрекнат за каквото и да било закононарушение.
Друг важен елемен от доклада на Еврокомисията, на който у нас политиците сигурно няма да обърнат никакво внимание, е финансирането на политическите партии. Тази катедрала на корупцията и престъпността в България е обвита в гъста мъгла, която никога не се разсейва. Под формата на отчитане на приходи се перат пари от контрабанда и престъпна дейност и в крайна сметка лично се облагодетелства почти целокупната "политическа класа". Така организираната престъпност си купува партии, парламент и съдебна власт. Не е измислица, че у нас мафията си има държава.
В тази държава един кандидат за президент да обвинява премиера, че преди няколко години се е опитал да организира показното му убийство. Ако погледнеш физиономиите на въпросния кандидат- президент и премиера и свериш собствените си мисли с интернет форумите, не е изключено да повярваш, че такъв тип взаимоотношения сред нашия елит са в реда на нещата.
Изготвяйки докладите си, Еврокомисията постъпва по същия начин - сверява информацията си с различните форми на изразяване на свободно мнение. Но самата тя е ограничена в изразяването на своето - все пак сме страна членка. За да се запази името на Евросъюза, се разминаваме с другарска критика. Но на всеки е ясно за какво става дума.