Трохи от трапезата няма да помогнат

Каквото и да се случва в България, науката винаги остава последна дупка на кавала. Слънчицето на Борисов - Симеон Дянков, сведе националното финансиране за нея до дупката на геврека - до 0,2% от БВП, което доведе заплатите на най-квалифицираните българи до срамотните 520 лв. на месец, а условията за правене на наука - до нивото на Патагония. Страшно е изоставането ни в тази най-интернационална сфера, която е и първи приоритет на ЕС. Учените у нас от 2007 г. насам не можеха да разчитат и на пари от европейските структурни фондове, понеже министрите на НДСВ в кабинета "Сакскобургготски" и особено Лидия Шулева "забравиха" да поискат навреме целева оперативна програма за наука, каквато направиха всички страни членки и кандидатки за ЕС през 2004-2005 г., когато се договаряше европейското финансиране за периода 2007-2013 г. Кабинетът на тройната коалиция след 2005 г. вече доста по-трудно можеше да вмъкне нова програма в договореностите, но и не рачи да го направи.
Правителството на ГЕРБ, което подготви преговорите за новия период (2014-2020 г.),

също "забрави" науката

та след много кандърми и скандали през април 2012 г. МС реши министър Сергей Игнатов спешно да прави група, та белким навакса пропуска. На 22 ноември 2012 г. обаче в МС се разбра, че нищо не е направено, че Игнатов изобщо не се е договорил с другите министерства - особено с икономическото и социалното, как да се прехвърлят към него дейностите (и най-важното - парите!) от "човешки ресурси" и "иновации", които дотогава се управляваха от тези две ведомства. И както тогава не се бяха договорили министерствата, така и до ден днешен не са. Защо? Ами, защото никой не иска да пусне парите, а науката от години вече е доведеното сираче, на което е позволено да разчита само на трохите от трапезата на останалите.
Та, на 9 януари т.г., насред уличния протест на учените срещу безобразията във фонд "Научни изследвания" в конкурса през 2012 г., правителството на ГЕРБ най-сетне взе решение да се прави нова оперативна програма (ОП) уж за подкрепа на бедстващата наука. В програмата на Игнатов обаче изведнъж се появи и образованието - "Наука и образование за интелигентен растеж". А преговорите по споразумението за партньорство с ЕС вече вървяха, те трябва да приключат до края на тази година. Както си му бе редът, поканените в МС ръководители на БАН и СУ през януари т.г. се разсипаха в благодарности, че най-сетне ще има такава програма. Рано беше да благодарят.
Тогавашната зам.-министърка Петя Евтимова оглави работна група от 92-ма (!) представители от всички ведомства, бизнеса и НПО-та, а някъде в началото на април т.г. се появи т.нар. концепция за новата ОП. Паметливите си спомнят този тюрлюгювеч, който омесваше в едно всички дейности на просветното министерство - от 4-годишните и детските градини през училищните басейни до вузовете, научните институти и академиците. Разчети за парите нямаше, дублираните дейности по "човешки ресурси" и за "наука и иновации" си бяха на мястото и никое от другите министерства - икономическото, социалното, МРРБ, МОСВ и пр., нито пък министър Томислав Дончев, имаха намерение да ги дават на просветата.
Освен това във въпросната концепция

науката всъщност я нямаше

от 7 приоритетни оси в нея само една бе за наука, и то за купуване на апаратура - за какво, не бе написано. За всеки, малко от малко занимавал се с наука и образование, бе ясно, че такъв Франкенщайн, искащ пари за всички дейности на държавата в образованието и науката, никога не може да бъде одобрен от Брюксел.
Сагата продължи нататък. На 29 март т.г. служебният просветен министър Николай Милошев назначи нова работна група да прави програмата, състояща се от 93-ма човека (!) - голямата част от които бяха участници и в работната група на Игнатов, а начело отново бе назначена... герберската зам.-министърка Петя Евтимова. На 22 април 2013 г. просветното министерство обяви най-сетне проект на ОП за наука и образование, а Евтимова хукна да го представя из цялата страна. И пак, както си му е редът, от БАН и университетите разхвалиха проекта до възбог, макар той малко да се различаваше от концепцията при Игнатов, в него отново липсваше науката.
Пак при служебното правителство, на 21 май т.г., работната група на Евтимова пусна в сайта на просветното министерство нов поправен вариант на ОП. Засега това е последният известен проект на оперативната програма. Така че всички коментари, които се появиха за него във форуми и блогове, внушаващи, че правителството на Орешарски и министър Анелия Клисарова "затриват науката и образованието", са чиста инсинуация.

Въпросният проект е на ГЕРБ и на подгласния му служебен кабинет

- и на никого друг. Този от 21 май е основата за новата ОП, леко доразвита през юли за докладване в ЕС според сроковете. Нека се има това предвид, когато сега министър Зинаида Златанова съобщава, че в Брюксел през юли не одобрили проекта, бил недобър и недовършен и че щели да му намалят парите от поисканите 1,5 млрд. евро на... 400 млн. евро. Понеже Златанова не огласи авторството на този проект, сега из медии и форуми разни хора на воля плюят сегашния кабинет, че шефката на дирекция "Наука" в МОН Лора Павлова и екип пак били недогледали проекта.
Колкото до самия проект, той е различен от първоначалния, не е чак такъв миш-маш, какъвто бе първият, но сега пък в него вместо мерки за качество на средното и висшето образование се мъдрят чисто социални дейности, а науката отново е сведена до купуване на апаратура и градеж на инфраструктури. Не е лошо да се обновява базата на българските научни лаборатории, но какво всъщност ще правят с новата апаратура - тя е средство за постигане на някакви цели, които обаче липсват. Какво ще вършат с нея лаборатории, които нямат пари за консумативи към апаратите, нямат за съфинансиране на проекти, нямат за заплати, нямат пари дори за ток, а учените им "изтичат" навън? Тия апаратури поне някак да бяха съотнесени към приоритетите в Националната стратегия за научни изследвания, но и това го няма. Единственото ясно е, че като инфраструктура щели да се правят до 2020 г. 6 центъра за върхова наука (фундаментални) и 8 центъра за компетентност (повече приложни), пише в проекта. И за това се искат 568 млн. евро - този път това е поне прилична част от програмата. Бога ми, кой нормален човек планира обаче при тотална финансова криза да гради нови научни центрове на зелена морава, докато реално съществуващите звена в БАН, Селскостопанската академия и в 4-5 университета, които правят наука, бедстват за ресурси и за кадри? Да напомним, че в момента България инвестира за наука 0,2% от своя БВП, докато в Европа средната квота е вече 2%. А за 2020 г. сме поели ангажимент парите за наука да станат 1,5% от БВП - когато в ЕС ще са средно 3%. А в прогнозната бюджетна рамка, създадена от Дянков, е предвидено до 2014 г., включително парите за наука да не се увеличават. При тия реалности ще градим нови центрове?! Но пък ще отрече ли някой, че апаратурата и инфраструктурните проекти носят едни добри комисиони... Те не решават обаче нито проблеми за насърчаване на младите учени, когато хора в науката не останаха; нито за специализации; нито за връщане чрез проекти на успешни български учени от чужбина; нито за внедряване на родните иновации; нито за научаване на обществото да разбира науката и да мисли на основата на науката, а не да търси врачки да го лекуват.    
И някой да отговори кои са тия "експерти", които във въпросния проект за програма са дали данни за инвестициите за наука последно от 2010 г., при това са написали, че в същата 2010 г. България била инвестирала 0,55% от БВП за наука, докато през 2009 г. била вложила 0,52%.

Което изобщо не е вярно

През 2008-2009 г. правителството на Станишев даваше повече пари за наука и процентът от БВП стигна 0,3. После Дянков оряза престъпно парите за изследвания. В бюджета за 2013 г., направен от същия Дянков, чиято актуализация президентът Плевнелиев току-що гербероса с едно вето, парите за наука паднаха на 0,2% от БВП - според консолидараната фискална програма. Тези експерти, които през май т.г. огласиха проект за нова ОП, поне да бяха си дали труда да прочетат бюджетите на България в "Държавен вестник", за да не пишат небивалици.
Останалата част от проекта щеше да е забавна, ако не беше тъжна с дублирането на едни и същи теми в няколко оси (виж карето) и ако не предвиждаше типично социални мерки за бедността и за ромчетата, които иначе носят добри пари на едни НПО-та,

от години прехранващи се от темите за циганчетата

и "включването" им. Нови 142 млн. евро за целта биха били вкусна хапка. И каква е тази "мобилност на пазара на труда", за която се искат 227 млн. евро и това "учене през целия живот" със 142 млн. евро веднъж, 213 млн. евро втори път от социалния фонд и още 213 млн. трети път от регионалния фонд? Купища частни центрове с квалификационни курсове ли планираме? В Брюксел трева не пасат, понеже от отчетите ни на досегашните оперативни програми към юни 2013 г. те добре знаят, че миналата година сме похарчили европари за това едни 88 223 ученици да минат програми срещу отпадането от училище, пък те както си отпадаха, така си отпадат и сега. Знаят, че във всички програми сме договорили недостатъчен процент от полагащите ни се пари, а реално са ни одобрени навсякъде под 50% (в "човешки ресурси" на МТСП - 39,7%). Или че в програмата за конкурентоспособност на МИЕТ отчитаме нулеви индикатори за научноизследователски проекти, за сътрудничество бизнес-наука и за откриване на нови работни места в иновационния бизнес... Че как няма да ни гледат под лупа?
Има обаче още малко време и надежда да се поправи белята, ако министър Клисарова действа бързо. Очевидно е, че от работни групи по 90 чоека няма никакъв смисъл. Достатъчно е принципно да се осъзнае, че програма във "вселенски" мащаб не ни е нужна и в сегашния си вид с евентуални едва 400 млн. евро тя би била безсмислена. За образованието има няколко други конкретни програми в ЕС, които МОН може да използва много по-активно. От спасяване обаче има нужда ударената отвсякъде наука, без която не може да има ни иновации, ни конкурентна икономика, ни духовност. Достатъчно е да се събере екип от 4-5 човека, които знаят що е наука и от какво има нужда, за да се развива тя. Да седнат, да сведат новата ОП до няколко реални приоритета и да предложат нов вариант, който да бъде представен за одобрение.
Ако прогрмата се преработи целево за насърчаване на изследванията, ще се спестят и разправиите между министерствата кой да "владее" парите. Идеи има дори в наличност - преди година движението на младите учени "Когито" например предложи вариант, в който има хляб. Той е предоставен и на новия екип в МОН. Може да се мисли върху идеите за регионални научни бази на водещи академични и университетски структури заедно с общините; засилване на информационното научно обслужване; подпомагане на публикационната научна дейност и на рискови изследвания; насочване на ресурс към най-успешните в момента звена, особено в областта на приоритетите по националната стратегия; общи развойни звена между институти, университети и производствения бизнес за довеждане на приложни научни разработки до реализиране; изграждане към тях на инкубатори за насърчаване на съществуващи и раждащи се иновативни производствени фирми; ранно въвличане на студенти в научна работа на хонорар; временна размяна на учени между институти и факултети и пр. Би трябвало да се предвидят и мерки за засилен контрол за резултатите от изпълнението на проектите, понеже досега никой не се интересува какво е направено реално с европарите. За някои писането на проекти се е превърнало в бизнес и никого не вълнува, че проектите са пълни с измишльотини, за които се получават добри мангизи - стига да звучат добре на чиновническия език на Брюксел.
Ако сме наистина интелигентна нация и сме решили да се развиваме, ще го направим. И то - преди да стигнем до предварителната оценка на програмата, която ще се прави в Брюксел след официалното й представяне. Ако България даде читав проект за ОП за наука, както това са направили останалите страни в ЕС, сигурно е, че и парите няма да бъдат свити до 400 млн. евро. Защото Европа сама е дала директива 15% от еврофондовете да са свързани с науката.         


Дублиращи се дейности, разписани от ГЕРБ и служебния кабинет в проекта за ОП

1. Научни изследвания и технологии (инфраструктура) - 568 млн. евро
2. Наука и образование за мобилност и заетост:
- заетост и мобилност - 85,2 млн. евро;
- умения и учене през целия живот - 142 млн. евро
3. Учене през целия живот: 
- заетост и мобилност на работната сила - 85,2 млн. евро;
- умения и учене през целия живот - 213 млн. евро
4. Образователна среда за активно приобщаване:
- социално приобщавае и борба с бедността - 142 млн. евро
5. ИКТ в образованието:
- учене през целия живот - 213 млн. евро;
- достъп до ИКТ - 56,8 млн. евро
6. Транснационално сътрудничество - 0

ОБЩО: 1 505 200 000 евро