Това странно сборище, наречено парламент

Странно наистина сборище е този наш парламент. В него е представена почти цялата вегетираща у нас социална фауна. Липсва само партията на Татяна Дончева, за да бъде той напълно комплектуван по цвят, мирис и добродетели.
Макар и достатъчно различни, повечето от представените в парламента партии все пак притежават едно общо свойство - свойството на хамелеона. Според обстоятелствата променят цвета си, за да избягнат опасни за съществуването си срещи. Това, разбира се, не всякога помага, защото не се знае дали противникът не е приел преднамерено безобиден цвят, запазвайки обаче опасната си природа. Почти всички имат още едно общо свойство: мислят едно, говорят друго, вършат трето. От тази гледна точка те са напълно неразпознаваеми.
Кой например би могъл да каже какъв е действителният социален цвят на партията АБВ. По произход тази партия е червена (или поне розова), а по поведение - жълта, та дори и синя. Трудно е да се разбере в какви отношения тя се намира с правителството. Заяви, че ще бъде в опозиция на правителството, оглавявано от Б. Борисов, а същевременно един от най-дейните й членове, Ивайло Калфин, е зам. министър-председател и министър на труда и социалната политика. Тъй като не е тъждествена със самата себе си, партията АБВ не е тъждествена и в своето поведение. Довчера  противник на заема от 16 милиарда лева, тя днес гласува законопроекта за този заем. Дори твърде гъвкавият Първанов не можа да понесе тази недостойна игра и се видя принуден да напуснe председателското място в АБВ. (Бедний ми, бедний Първанов, защо не седна на някой стол от последната редица в БСП, за да запазиш достойнството си, а седна на първия стол в АБВ, за да го загубиш непоправимо?!).
Твърде последователен в своята непоследователност се оказа така нареченият Патриотичен фронт. Там са хора, които безумно обичат българския народ и са готови на всички жертви, за да осигурят неговото добруване,  започвайки, разбира се, със самите себе си. Те са проникновени политици, от чието будно око и непокварено съзнание не може да убегне нищо, увреждащо народните интереси. Трябва само да се съжалява, че съпредседателят на ПФ Валери Симеонов успя едва в последната минути да разбере какво представлява заемът от 16 милиарда лева. Иначе той щеше да гласува "против", както биха гласували и неговите избиратели. Но той, странно защо, предпочете все пак да се вслуша не в гласа на своите избиратели, а в гласа на Б. Борисов. В тази парламентарна група има и една особа, която ни покорява със своя просташки чар. Това е г-н Касабов, който преди година-две в свое предаване по телевизия СКАТ обяви, че Маркс и Енгелс били... хомосексуалисти. Патриотичният фронт може да бъде горд с този интелектуалец, издигнал се до непостижима за обикновените хора... низост.
В парламента временно "домуват" и депутатите от така наречения Реформаторски блок. Какво ще трябва да реформират тези хора с ясно минало, но с неясно бъдеще, остава да се питаме, доколкото от държавната сграда не е останало нищо, което е достатъчно здраво, за да може да бъде поправено. Това, което можем да очакваме от тях, то е да ни продадат "за втора употреба" на НАТО и ЕС. Като пушечно месо все още струваме нещо. Сред депутатите от Реформаторския блок има една забележителна личност. Това е Радан Кънев. Той е като сиамските близнаци: има две глави, от които едната казва "НЕ" на дълга от 16 милиарда лева, а другата казва "ДА". Не бихте могли да му се сърдите, защото всяка от главите е напълно искрена. Във всички случаи той е просто   възхитителен.
В парламента значително място заема  неповторимата по своето коварство партия ДПС. Някои твърдят, че това е партия на етническа основа. Доколко това твърдение е вярно, остава отново да се провери, защото преди години този въпрос остана без отговор. (При гласуването в Конституционния съд през 1992 г. по този въпрос  не бе събрано необходимото мнозинство от 7 гласа). Но във всички случаи тази партия действа не в съответствие с българските национални интереси. Нейният лидер Местан също е неповторим в своето коварство. Той нарочно (провокативно) говори на предизборните митинги не на официалния български език, а на "майчиния" си език, за да може след това да атакува държавата ни пред Европейския съд по правата на човека, че потъпквала правата му. Той непрекъснато търси поводи да противопостави турскоезичните български граждани на останалата част от българския народ. Той никога не говори за "българския народ", за да не става нужда да каже, че и турскоезичното население е част от този народ. Много бих искал да подложа г-н Местан на един твърде прост, но даващ съвсем ясен отговор тест: ако българският национален отбор по футбол играе срещу турския национален отбор, за кой отбор, г-н Местан, ще викате "Хайде, нашите!"
Преизпълнената с двусмислие природа на ДПС се прояви и при гласуването на дълга от 16-те милиарда. В началото бяха твърдо против този дълг, но след като се съобразиха със собствените си интереси, гласуваха "за". Като никоя друга партия ДПС държи преди всичко на материалните си интереси. Затова те ще правят всичко възможно, за да останат, ако не във властта, поне в нейното подножие.
Накрая трябва да отделим необходимото място и на ГЕРБ - злият дух в българския парламент. Няма по-неприятна политическа фигура от активно действащия ренегат. ГЕРБ е партия на бивши комунисти, които, както предадоха партията си,   така ще продадат и България. И я продават. При тях няма нито личен, нито обществен морал. Те действат грубо и безогледно. Когато са на власт, те налагат едни правила, когато са в опозиция, прилагат други правила. В миналия парламент те с месеци бойкотираха неговата дейност, като се гавриха и с Конституцията, и с правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Този "морал" те проявиха и при обсъждането на законопроекта за 16-те милиарда дълг. З-те милиарда дълг, които неотдавна  поиска правителството на Орешарски, бе нещо нечувано лошо, а 16-те милиарда лева, които днес иска правителството на Б. Борисов е нещо изключително добро.
За да наложат своята финансова политика, гербистите прибягнаха до всички възможни способи. Борисов започна да мърмори под носа си, че ако не успее да намери тези 16 милиарда, ще отстъпи мястото си на някой друг, който би могъл да ги намери. Това бе открита заплаха, насочена към другите партии, че ако не го подкрепят, може да се стигне до предсрочни избори. Това е заплаха, която почти винаги има успех. Никоя от посочените по-горе партии няма да рискува да отиде на нови избори, защото може да загуби и малкото, което днес имат.
Но Борисов действа не само чрез заплахи. Той промени гласа си, който стана почти ласкав, лицето му се озари с една усмивка, обещаваща светло бъдеще, не се колебае да слезе и при най-низшите политически образувания, за да манифестира своята добра воля. Беше дори и при Татяна Дончева. Не видях дали се целунаха, но защо пък да не се целунат. Те и двамата са ренегати, дошли от различни места в БСП, но с  общото намерение да седнат на държавната трапеза, богато отрупана с цялата земна благодат.
Дали някои ден, господи, ще се очистим от тази отровна плесен, покрила народа и държавата  ни.