Църквата почита на 28 март преп. Иларион Нови, Изповедник. Преп. Стефан Изповедник. Свщмчци Георги, еп. Загорски, и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български

Св. преподобни Иларион Нови бил песнописец и творец на икони

Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717-741) и неговия син Константин Копроним (743-775). Той приел монашество още в ранна младост и постигнал големи духовни висоти и благодат да върши дивни чудеса: в сушаво време низвел изобилен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хроми прохождали по негова молитва. Понеже преп. Иларион бил иконопочитател и проповедник на иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен, а монасите му били мъчени до смърт и разгонени. Самият той бил изпратен на заточение, където умрял.

Преподобният Стефан Изповедник отказал да се отрече от православието и претърпял много мъки

Преподобни Стефан, Христов изповедник, живял по времето на цар Лъв Арменец. Обикнал постническото житие от детство и украсил се с добродетелен живот, впоследствие той бил игумен на Триглийския манастир (в околностите на Константинопол), като приел игуменския сан след настойчивите молби на братята; със своето учение увещавал мнозина да живеят богоугодно и в чистота.
Но нечестивият цар Лъв Арменец повдигнал люто гонение срещу християните, унищожавайки светите икони. Тогава той извикал преподобни Стефан и започнал да го принуждава да измени на православната вяра, да се откаже от поклонението на светите икони и да подпише отричането си от православието. Преподобният не само отказал да направи това, но укорил царя за нечестието му.
За своята твърдост в православната вяра той преминал през много мъки и затваряне в тъмница; след това бил изпратен на заточение и тук, достигнал до крайно изтощение от страданията и болестите, отишъл при Христа Бога, заради Когото претърпял много мъки и смърт.

Св. мъченик Боян-Енравота приел християнско кръщение и бил наказан със смърт

Един от най-великите ханове на средновековна България - хан Крум (803-814), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Синът и наследник на хан Крум - хан Омуртаг (816-831), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху ханските синове и го хвърлил в затвора. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг - най-малкият му син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат - княз Енравота-Боян, извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог", но князът решително отказал. Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда (около 833 г.).