В една посока

Посещението на шефа на Генщаба на Сръбската армия ген. Милое Милетич у нас бележи нова крачка в развитието на двустранните ни отношения с Белград. Така би започнало едно комюнике от недалечното минало за подобно събитие. Днес обаче светът е стъпил на прагматизма и конкретностите при осъществяването на всякакво сътрудничество. Във военната област взаимоотношенията ни със съседната страна не са от днес. Нека си спомним, че още в черното турско робство Сърбия даде подслон на българската военна легия, създадена от Георги Раковски. Е, това, че впоследствие през годините сме воювали братоубийствено, нека да не го обсъждаме, и без това сме го загърбили.
Важно е какво става днес. Военните отношения винаги се развиват в две плоскости - военнотехническа и военнополитическа. В първата движещите сили са хората с пагони, а във втората - са политиците. Няма нищо чудно, че сърбите избраха да извършват съвместни стрелби, включително с ракети, на български полигони. Първо стреляха в Ново село, после отидоха на полигона в Шабла, където осъществяват пускове с ракети. Да обменяме опит със сърбите в областта отбранителната система е полезно. Те хем воюваха, хем ги биха, хем си съхраниха армията. Ние нито воювахме, нито ни биха, нито си запазихме войската. Ха сега, де! Хем сме много близки като славяни, хем понякога гледаме в съвсем различни посоки.
Времето показва, че най-полезно е да гледаме в една посока, особено по отношение на регионалната и европейската сигурност. Сърбите съвсем очевидно и обяснимо се стремят към членство в НАТО и в Европейския съюз. След като ние сме минали по този път, можем да им бъдем полезни. Не може да се влезе в НАТО, ако не се мине през "Партньорство за мир". Това сърбите могат да го осъществят и с наша помощ. Има резон да им помагаме, защото днес, който не се включи в колективната система за сигурност, може да изпадне в изолация. Европа няма интерес сръбската територия върху картата да бъде бяло петно. Още по-малко това би било полезно за България. Тъкмо обратното, ако западно от нас граничим с територия на сигурност и всестранно сътрудничество, част от грижите ни като западна граница на ЕС ще олекнат.
В епохата на студената война на Балканския театър на военните действия върху учебните карти се разработваха различни отбранителни и настъпателни операции. По време на тези учения бивша Югославия винаги се посочваше като страна, която спазва "въоръжен неутралитет", каквото ще и да означава това. Днес очевидно не е време за никакъв неутралитет, макар че и ние, и сърбите нямаме очевидни врагове. Обратното, необходима е активност в отношенията ни с всички близки и по-далечни съседи, с всички, с които си сътрудничим в името на общата цел - мир на земята и спокойствие в региона. Съвсем друг е въпросът дали е назрял моментът да се говори за европейски съединени щати. Очевидно е рано. Има още много път да се извърви към подобна идея.