Колко и как работи учителят

Трябва най-сетне да бъдат прекратени спекулациите, че учителят работи малко и почива много. Защото видима е само работата му в час, но той има още и консултации, работа с родители, с изоставащи и с напреднали деца, време за подготовка на преподаваните уроци, извънкласна работа, педагогически съвети, преглеждане на класни и домашни работи и пр. Така лидерката на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева обясни преди ден една от целите на национално проучване сред учители в страната за работното им време и организацията на учебния процес, направено с финансиране от ОП "Развитие на човешките ресурси". В резултат на проучването се оказа, че работната седмица на учителя включва

62 часа работа при 40 по Кодекса на труда

а отпуската от 56 работни дни, макар и добра като време, може да се взема само през ваканциите и това не позволява пълноценно възстановяване от умората и стреса в останалите месеци на учебната година. Отговорността за децата, която носи учителят, означава натоварване, което не е присъщо за останалите професии. Затова не е чудно, че при проведено наскоро проучване на Инспекцията по труда се оказа, че докато сред представителите на  останалите професии средно 45 на сто посочват, че работата им влияе зле върху здравето, при учителите този процент е 77. Същевременно, каза Янка Такева, финансирането на училищата чрез делегирани бюджети, независимо че е добра като форма, създава множество дефицити, които трябва да бъдат преодолени и стъпки за това екипът на МОН е започнал да предприема от тази година.
В проучването са участвали учители по всички предмети, като най-много са от началното училище и учителите по български език и литература. Авторите - проф. Невена Цачева, доц. Милена Янчева и Янка Такева, констатират очаквано, че

жените в професията са 88,1%  
 
което говори за силно феминизиране на учителството. Също очакваният факт на застаряването е погледнат през годините трудов стаж - педагозите, прекарали в училището над 30 г., са 26,8 на сто, а тези със стаж между 20-30 г. са 33,7 на сто, което означава, че общо 60 на сто от педагозите в момента имат стаж над 20 г. Работилите до 5 години са само 6,1%.
По отношение на работното време цели 42 на сто от учителите посочват, че имат ограничено време за самоподготовка. В клас педагозите прекарват средно 21-23 часа седмично, най-голям процент от тях (27,2 %, което е под една трета) сочат, че времето им за самоподготовка е средно 15 часа седмично. Което означава, че само за пряко свързаните с обучението дейности им се събират 37-38 часа. Отделно са поне 10-те часа работа по други дейности в училището. И още 15 часа за повишаване на квалификацията, пътуване с учениците на екскурзии, посещение на музеи и пр. Мнозинството учители обясняват, че работят над 10 часа на ден, а често - и вечер вкъщи (44,6%). Ще поискаме тези 22 часа, които учителят работи допълнително над определените от Кодекса на труда, да се заплащат, обяви Янка Такева. Противно на общоприетото мнение, че учителите масово работят извън училище за допълнителен доход, това правят не повече от 12 на сто. А съвсем голяма изненада е, че близо 40 на сто от педагозите изразяват пълна или до голяма степен удовлетвореност от... работното време. Пак толкова посочват, че намират признание за положения труд. Лошото е, че 60 на сто не го намират...
От участвалите в анкетата 64,2 на сто посочват, че имат висока степен на натовареност, останалите 32,2 на сто сочат средна степен. Интересното е, че 62% намират, че основна причина за това е бюрократизираната бумащина и документация в училище, която ги превръща в администратори. Интересно е, че до подобни заключения стигна през април т.г. и синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа". Тогава той огласи подобно проучване за работното време на учителя чрез анкета с близо 7000 педагози от страната, от които една трета - от гимназиите. Тогава "Подкрепа" установи, че учителят работи 53 часа седмично - 21 часа в клас, 15 часа за самоподготовка, по 4 часа за извънкласна работа и проекти, 8 часа за административна дейност. Според "Подкрепа" българските учители, от които 90% са жени, са успявали да отделят по едва 5 часа за своето семейство, а за културни дейности и развлечения са се свили само в два часа за цялата седмица. Основният стрес, който влияе негативно на учителите, е безсмислената според тях административна дейност и бумащина, бе констатирано и в онова проучване.
По отношение на условията на труд в училище под една трета (30,5%) от учителите са напълно удовлетворени от тях, около 44,9% са доволни до голяма степен. При всички форуми за образованието винаги става дума за организацията на учебния процес - винаги с допълнението, че това е един от големите проблеми в средното образование. Проучването на СБУ обаче опровергава това, защото от учителите

цели 81,6% са напълно или в голяма степен удовлетворени от организацията на учебния процес

Педагозите са доволни от добре структурираната програма (!), от отличното изпълнение на целодневното обучение, от възможността свободно да определят методиката и средствата за обучение. Това ясно опровергава широко разпространеното мнение, че учителят е роб на административно определени програми и правила и няма възможност свободно да определя как да обучава учениците си. 
Недоволство учителите изказват от: "абсурдните изисквания" на регионалните здравни инспекции за подреждане на учебните предмети в седмичното разписание; безсмисления понякога задължителен престой в училище 8 часа; липсата на нова учебна техника; остарялата материална база; а също... обучението на две смени (32% недоволни от него). В тази скала води недоволството от попълването на огромна документация и многото административни задачи извън обучението - 62-65% сочат това като препятствие за ефективен учебен процес.
Интересен е също въпросът за

мотивацията на учителите

в професията. Най-много (21,7 на сто от анкетираните) сочат като основен мотив и стимул за себе си добрите резултати на техните ученици. Обичта към децата посочват 19,1%, стремежа да образоват младите и обичта към професията - 14,3%. Изненадващо е, че въпреки че нашите учители са най-ниско платените в ЕС и вечно говорим за заплатите им, едва 3,5 на сто от тях посочват като мотив за трудовата си дейност заплащането и допълнителното стимулиране. А най-висок е процентът на тези педагози, за които най-силен дискомфорт и стрес в училище причиняват "лошата дисциплина, шумът, агресията и тормозът". Това пък си е напълно очаквано и естествено.
 В проучването е констатирано, че 34,1 на сто от учителите имат постоянна възможност за израстване, 24,5% - често, а 22,6" - понякога. Наличието на възможности за обучения и квалификации посочват 41,7% , такава възможност почти постоянно и често имат 27,9 на сто, понякога - 20,2 на сто. По темата квалификация на учителите ДУМА е писала неведнъж и тук може би най-големият проблем е не толкова липсата на възможности за участие в различни обучения, колкото видът на тези обучения. Отчита се, че хиляди са преминали през тях с помощта на евросредства, но дали е обучение пребиваването за половин ден на някакви лекции, допълнено с неколкочасов шопинг из магазините? Вярно е, че според учените

шопингът сваля стреса

но дали това е начинът да помогнем на българските учители?
Подобни проучвания безспорно биха били полезни при изработването на държавните стандарти за упражняване на учителска професия и за оценяването й. Учителят е централната фигура в образованието и той трябва да бъде изведен напред и изрично във всички просветни закони (а не да се отказва категорично дори споменаването му в законовите текстове, както това направи преди 4 години ГЕРБ, лансирайки своя вариант на училищен закон). Наред със семейството училището е средата, в която се формират знания, умения и социални ценности. А учителят е този, от когото зависи и който е отговорен за развитието на младите в една възраст, когато всякакви вредни навици "се лепват" лесно. Затова може би един от основните проблеми в България, от който зависи успехът в бъдещето, е да се промени отношението на обществото към учителя. А за целта обществото трябва поне да познава учителя, неговата работа и неговите проблеми. Подобни проучвания помагат именно за това - да опознаем колко и как работи учителят.   

   
Разпределение на учителите по стаж

Над 30 г.    20-30 г.    16-20 г.    До 5 г.

26,8%    33,7%    14,3%    6,1%


Работното време на учителя за седмица (средно)

В клас    -    22,9 часа
Самопоготовка    -    15,4 часа
Дейности в училище    -    8 часа
Пътувания с децата, музеи, курсове    -    15 часа

ОБЩО    -    61,29 ЧАСА