ИВЕЛИНА РАДИОНОВА: Никога не бих простила предателството към род, родина и любов

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

---

ИВЕЛИНА РАДИОНОВА е родена през 1977 г. в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет във Варна. В момента работи като гл. счетоводител в частна фирма. Авторка е на стихосбирките "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце", "В тебе аз ще остана", "Все ти пиша, Любов", "Вълшебство за Коледа", "България навеки", "Цвете за теб", повестите "Обич" и "Алтъна" и сборниците с разкази "Йова разказва", "Писано с огън" и "До Боянския майстор". Нейни стихове са публикувани в поетични сборници, във вестници и списания. Носителка е на първа награда в националния конкурс "Горчиво вино" в Петрич, първа награда в международния конкурс "Лирични гласове" в София, първа награда в конкурс, посветен на Освободителната война, първа награда в конкурса "Свищовски лозници", първа и втора награда в конкурс, посветен на Вапцаров в Благоевград, трета и специална награда в конкурса под наслов "Мила Родино", втора награда в литературен конкурс, посветен на Йордан Йовков, трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров, специални награди в конкурса "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна, награда за цялостно творчество, посветено на България, и мн. др. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни.

- Госпожо Радионова, споделете как едно стихотворение се превръща в повест. Такава е съдбата на "До Боянския майстор", което спечели първа награда на Националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино" през 2020 г., а тази година е водещият текст в едноименната белетристична книга с една повест и 11 разказа.

- Стихотворението ми "До Боянския майстор" спечели тази награда, но не това е причината за написването на книгата. Интересът ми към историята за Боянския майстор и севастократорката Десислава датира отдавна. За мен беше предизвикателство да я развия, още повече че преди мен за зографа бяха писали Стоян Загорчинов и Фани Мутафова. Осмелих се и започнах да търся сведения, посетих църквата и дълго разглеждах стенописите, надявайки се в тях да открия отговорите на многото въпроси, които си задавах. Когато посегнах към писалката, в ума ми вече се бе родила идеята да съградя мост между реалността и един друг свят. Водеше ме онази, същата светлина, водила ръката, изписала църквата на севастократор Калоян по съвършен начин.

- Вашите творби са преди всичко вдъхновени и посветени на България, на българската история и традиции, на патриархалното възпитание, честност и висок морал, на хората, които ги съхраняват и предават на следващите поколения.

- Старая се винаги да утвърждавам вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, събуждам топлина и копнеж по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Вероятно посланията ми проникват в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. В книгите ми българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.

Родолюбието ми навярно се усеща във всеки мой разказ и стихотворение, а думите ми често напомнят току-що издоено мляко, песен на чанове, пъстро халище и топъл хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сили от тях.

- На особена почит във Вашите произведения е българският език - изящното слово, красивите и съдържателни старинни думи, житейските мъдрости, предадени образно, поучителните истини за стойностното в живота. Днес езикът ни е доста обременен от нови думи и изрази, които навлизат с развитието на технологиите и с динамичния начин на живот. Възможно ли е да съживим тези бисери и те да не остават само в книгите?

- Едно от посланията, които вграждам в думите си, е за добрина, красота и човечност, каквито днес почти отсъстват. Закърмена съм с приказки и песни и навярно обичта към остарелите и неизползвани във всекидневието думи ми е предадена по наследство. Би било прекрасно, ако отново им отдадем заслуженото и ги включим в речта си. Лично аз много харесвам думите "светилник", "отечество" и "рожба".

- Толкова обичате героите си, че сте склонна да им простите и големи грехове, да им дадете шанс да изкупят вината си с бъдещия си живот - както например на Узун от разказа "Братска обич". Да, всички простосмъртни сме грешни, но всеки грях ли може да бъде простен?

- Силно вярвам в доброто, ала в живота то не винаги побеждава своя антипод. Пишейки, заклеймявам недостойните постъпки на героите си от позицията на страничен наблюдател. В качеството на простосмъртна, нямам право да съм съдник. Колкото до това какво не бих простила никога - ще спомена предателството към род, родина и любов.

• Откъде черпите сюжетите за своите творби? Историите, които разказвате, се случват в различни краища на България. Има ли легенда, история от Вашия роден град Провадия, която сте претворила в поезия или проза? Сещам се за два обекта, които всеки посетител на града познава - средновековната крепост Овеч и праисторическия комплекс Солницата, заредени с история и предания.

- Неведнъж се е случвало да вдъхвам живот на легенди, но, признавам си, малко съм ощетила съгражданите си. Все още проучвам Солницата и средновековната крепост Овеч и се надявам да успея да ги включа в предстоящата си книга.

Може да се каже, че съм щастливка, защото имам честта и удоволствието мнозина да ми доверяват лични истории, предавани в родовете им. Достигне ли чутото до дълбините на сърцето ми, накара ли го да бие ускорено и намеря ли точните думи, с които да опиша историята, тя намира своето място в книгите ми.

- А какви книги обичате да четете?

- Харесвам историческите романи, но всичко зависи от моментната ми емоционалност. Веднъж чета поезия, която прелива от нежност, друг път откривам себе си в книга с дълбок, философски замисъл.

- Миналата седмица се състоя Панаирът на книгата в НДК, който беше под знака на каузата "Грамотност". Гостувате в много градове със своите книги, срещате се с читатели от различни възрасти, с деца и юноши. Какви са впечатленията Ви - обичат ли да четат младите, любознателни ли са да научат нещо повече, извън учебниците и "задължителната" литература?

- Младото поколение все по-рядко протяга ръка към хубавата книга, но смея да кажа, че съм открила доста четящи души. Учениците, с които ме срещна съдбата, са любопитни как изглежда един автор, как е успял да се съхрани в това бездуховно време, как е оформил стила си и откъде черпи сюжетите си. Срещат ме очи, пълни със светлина и жажда за нови знания. Тръгвам си от всеки град спокойна, че и там растат знаещи и можещи личности.

- Известно е, че наред с разпространението в книжарниците, Вие държите лично да изпращате своите книги на желаещите да ги притежават. Защо този контакт с читателите е важен за Вас?

- За мен е много важно да не се къса тънката нишка между автор и читател. По този начин имам възможност да чуя градивна критика и да узная вълненията и интересите на читателите си.

- Сред книгите Ви има една със заглавие "Вълшебство за Коледа". Остават броени дни до празника, в който всички очакваме вълшебството. Подарете на нашите читатели няколко строфи от нея...

- Сърцето ми брои дните до Коледа от първия ден на декември. Очаквам празника на празниците с нетърпението на дете и откривам очарованието му в боровата топлина и блясъка на свещичките, в сребърната пара, скрита в питката, и в уханието на портокали, но най-вече в миговете щастие с тези, които обичам. На читателите ви пожелавам светли празници и изобилие от вълшебства!

-------------

Старата година

Отива си годината, отива си...

Но тайничко оставя в мен следи:

светулки, люлякови нощи, красиви

залези и сбъднати мечти.

Ще дойде нова, знам - по-свята,

на снежен кон, с разпуснати коси,

с кокичета ще украси земята,

а старата за вечност ще заспи.

Усмихва ми се старата. Богата е.

До бръчките й - песъчинки морски,

в ръцете й - пшеница, песни, злато,

искрици и надеждица за хората.

Две стъпки ме делят от Новата,

две стъпки - само лунен шепот.

Прощавам се със старата с любов,

топи се тя - звездичка в шепата ми.

---------

Първи снежинки...

Първи снежинки небето пророни.

Ангели с тънко вретено предат.

Късчета ледни по черните клони.

Сякаш светулчици в мрака валят.

Нови надежди възкръсват в земята.

Светят елите под звездната жар.

Пишат на белия старец децата.

Чакат в съня си мечтания дар.

Кой ли художник нощес е рисувал?

Наниз цветя по стъклата блестят.

Вятърът с медни звънчета танцува.

Борови клонки в огнище горят.

Ангели ваят сребристи луни.

Лее небето снежинки във мрака.

Ято врабчета си търсят трохи. Тихо е.

Всички вълшебства очакват.

-----------

Поспри се, Обич!

Поспри се, Обич моя, моля те!

Не бързай толкова във тоз живот!

Не знаеш ли, сега, по Коледа,

дори и времето забавя ход?

Послушай как валят снежинките

и как мечти си търсят сбъдване!

Една надежда си брои стотинките

преди декември тихо да си тръгне.

Намигат празнично прозорчета,

крадат си плахо нежност в полуздрача.

Разпръснал облаците, Господ горе

измерва малките човешки крачки.

Студено ми е, Обич. А е Коледа...

Кокичета замръзват под пръстта.

Поспри сега при мене! Моля те!

В прегръдката ти искам да заспя.

 

---

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.