Сериозно за ромската интеграция

Деян КОЛЕВ

В есето "Монопол", което Г. Парушев публикува във в. ДУМА на 6 февруари, многократно е цитирано моето име и това на организацията, която ръководя (Център "Амалипе"), като са посочени няколко изцяло погрешни факта и твърде спорни заключения. Тъй като ромската интеграция и продължаващото вече второ десетилетие неизпълнение (или твърде бавно и непоследователно изпълнение) на приетите стратегии, програми и планове за интеграция на ромите са важни теми, които определено трябва да бъдат дискутирани по коректен и сериозен начин, искам да направя няколко уточнения:
Категорично не е вярно, че бюджетът на Център "Амалипе" е 13 млн. евро. Годишният оборот на организацията не е достигал и 5% от цифрата, посочена от Г. Парушев. Тъй като публикуваме оборота и основните реализирани дейности в годишните доклади на Център "Амалипе", съветвам Г. Парушев да чете повече, за да не разпространява откровени лъжи.
По-малко от 2% от финансирането за нашите дейности идва чрез програми, реализирани от правителствени институции. Останалите 98% са средства, предоставени за наши проекти от Европейската комисия (чрез програми, управлявани директно от Брюксел, а не чрез управляваните в България оперативни програми) и от частни донори, като институт "Отворено общество" и фондация "Америка за България": тази информация също може да бъде намерена в годишните ни доклади и на уеб-страницата ни. Посоченото опровергава внушението на Парушев, че "Амалипе" се финансира от правителството. Точно обратното: целенасочена политика на организацията е да има финансиране от разнообразни източници, мнозинството от които не са контролирани от изпълнителната власт (независимо коя партия е управляваща). Това ни прави независими, като позволява да критикуваме действията на правителството, щом те не отговарят на обществените потребности, което е една от основните функции на гражданските организации. Изпълняваме тази си функция спрямо трето правителство и всякакви други внушения са чиста спекулация.
Смешно и несериозно е твърдението на Г. Парушев, че без подкрепа на българското правителство утвърдени независими донори и Европейската комисия не биха финансирали инициатива на дадена организация. В условията на криза и съкращаване на фондовете, логиката на всеки донор е да подкрепя организации, които са показали качество на работа, постигане на устойчиви резултати и коректност. Това е основната причина, поради която "Амалипе" непрекъснато разширява обхвата на своята дейност и получаваната подкрепа през последните години, въпреки че за този период България бе управлявана от три различни правителства. След първоначалния "бум" на финансирани инициативи и организации през 90-те години на ХХ в., донорите постепенно стесниха кръга на темите, които подкрепят (поради огромната си важност ромската интеграция остава сред тях!) и особено на подкрепяните организации. Този процес има негативни последици, свързани с отслабването на гражданското общество (много качествени организации понастоящем са "притиснати до стената", борят се за оцеляване и в резултат на това стават зависими като разчитат единствено на програми, контролирани от изпълнителната власт), но има и положителен "изчистващ" ефект (донорите изготвиха "черни списъци" на некоректните организации и спряха за подкрепят техни инициативи). Впрочем това е основната причина съмнителни експерти да бъдат "оставени на автопилот" и "да си говорят сами", от което се оплаква авторът на есето "Монопол".
Категорично не съм съгласен с определянето на инициативите, осъществявани от Център "Амалипе", като "нищо неносещи за напредъка на ромите проекти". Така например програмата ни за намаляване на отпадането на ромските деца от училище през изминалата учебна година доведе до редуциране на процента на напусналите училище от почти 3 до 0,68%: става дума за над стотици деца, които останаха в класните стаи на пилотните 90 училища, което със сигурност ще им даде шанс за по-добра реализация в живота (през учебната 2011/2012 г. програмата обхвана над 20 000 деца). Няколко хиляди деца изучават СИП "Ромски фолклор" в над двеста училища в цялата страна. Само през 2012 г. центровете за развитие на общността, които създадохме в 11 общини, върнаха повече от 100 отпаднали деца в училищата и в детските градини, разрешиха успешно над 20 случая на ранни бракове, помогнаха на 120 ромски младежи да намерят работа. Едва ли е необходимо да изреждам всички инициативи на организацията: ежедневно информираме за тях на нашата уеб-страница (www.amalipe.com), както и чрез средствата за масово осведомяване. Най-доброто доказателство за смисъла от тези инициативи е, че множество общини, училища и организации се включват в тяхното осъществяване, включително, като ги дофинансират от своите бюджети.
Не прави чест на основателя на движение "Роми-демократи за силна България" (кратковременен филиал на ДСБ през 2005 г.) Георги Парушев, който по презумция би следвало да издига демокрациията и истината в култ, да пише откровено неверни твърдения, като описаните по-горе. Въпреки това в есето има и верни податки, които искам да подкрепя:
Съгласен съм, че всякакъв тип управленци (на местно, областно и национално ниво) прикриват нежеланието си да предприемат смислени действия за ромска интеграция с назначането на някой ром на позиция без реални правомощия, след което всякакви проблемни въпроси се насочват към въпросния ром, който става виновен за всичко, без да може да разреши нищо. Тази практика продължава второ десетилетие с ясното намерение да се заблуди Брюксел ("включваме роми в управлението!") и най-вече ромската общност ("имате ваши в управлението, сърдете се на тях!"). Но това не означава, че роми не бива да бъдат назначавани (като медиатори, експерти по етническите въпроси и т.н.), а обратното: нужно е да има повече роми на позиции, които имат правомощия и вземат решения! Освен ромски здравни медиатори, имаме нужда от лекари роми; стотиците ромски младежи, които завършват педагогическите факултети днес трябва да влязат в класните стаи като пълноправни учители... В крайна сметка нужно е роми да бъдат избрани на управленски позиции (на местно и национално ниво). Днес има стотици роми, които притежават всички необходими качества за това и един от основните проблеми е, че партиите се затварят за тях.
Аз също не съм доволен от факта, че много от докладите, чрез които институциите отчитат своите дейности за интеграция на ромите, съдържат в голяма степен инициативите на "Амалипе" и на колегите от малкото останали работещи организации. Не защото държим на "авторство", а защото искаме гражданските инициативи да бъдат допълнени с дейности на институциите, които по своя мащаб и обхват би следвало да са далеч повече от тези на неправителствения сектор. Ролята на гражданските организации е да изпробват пилотно определени модели, след което последните трябва да бъдат осъществени в национален мащаб от местните и националните институции. За съжаление институциите са длъжник в този процес: не само на ромите, но на всички български граждани.
Дебатът за интеграцията безспорно е важен за цялото общество. Надявам се, че в. ДУМА ще се включи в него, като предостави възможност за обмен на възгледи и идеи, а не на клевети и внушения.