Колко ни струва егото на Борисов?

"Важни са не фактите от живота, а отношението ни към тях!". Можем да се доверим на тези думи. Те са на Роуз Кенеди, майката на 35-ия американски президент. Тъмна прокоба тегне над фамилията Кенеди, синове и внуци загиват при катастрофи, а Джон и Робърт стават жертви на политически убийства. Роуз обаче устоява на всичко и доживява до внушителните 105 години. Може би защото вярва, че Господ никога не ни поднася по-тежки изпитания от онези, които можем да понесем.
Бойко Борисов едва ли е запознат с мъдростите на препатилата американка. Той не чете "Уикилийкс", та камо ли Роуз Кенеди. Въпреки това в поведението на премиера, чиято любима книга е "Винету", има нещичко от философията на госпожата с име на цвете. Важно е не какво пише в изпращаните от София грами на американските посланици, а как се отнасяш към съдържанието им. В началото на прехода президентът Петър Младенов си отиде заради едно-единствено изречение. Още се спори дали е казал: "Танковете да дойдат!", или: "Станко Тодоров да дойде!". Самото подозрение беше достатъчно да го доведе до оставка.
Докладите на щатските посланици до Вашингтон са пълни не просто с подозрения, а с основания за оставки. Миналото на Борисов е представено като сенчесто. Според посланик Джон Байърли той "е използвал поста си като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния". "Недоиздялана и изменчива фигура, която слуховете свързват с организираната престъпност" - пише в друга грама. "Демонстриращ липсата си на изтънченост и простотата си като свои отличителни достойнства, Борисов е най-хитрият и харизматичен играч на деня" - отбелязва и посланик Нанси Макълдауни през октомври 2008 г. Определя го като "майстор на подвеждането и преструвките", който може "всеки ден да си променя мнението". Не е пропусната и непоносимостта му към всякакъв вид частна или публична критика.
Едва ли е нужно да се привеждат многобройни цитати от секретните грами, за да разберем какво мислят пратениците на Вашингтон за нашия премиер. Нека не спорим и дали написаното е вярно. По-важното е, че навсякъде по света изтичането на подобна информация би довело до сериозни трусове в управлението. Става дума, разбира се, за демократичната част от света. Ние си мислим, че сме в нея, но май това до голяма степен е формално. При нас е възможно Борисов да се възползва от завета, но не на инките, а на Роуз Кенеди, и да демонстрира как наистина значение имат не фактите, а отношението към тях. Той представи анализите за собствената си персона като "спекулации" и дори заподозря, че неслучайно е бил атакуван точно в момента, когато е отсъствал от страната. И макар да не четял "Уикилийкс", знаел, че публикациите били "жълти" и в повечето случаи всичко било лъжа. С други думи - американските посланици мамят своето правителство.
На подобни реакции отдавна сме свикнали. По-нелепото е, че и американците се съгласиха, макар и може би само привидно. Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик дойде в парламента, за да засвидетелства подкрепата на САЩ за нашия премиер. "Имаме му пълно доверие - каза посланикът, - а двустранните ни отношения никога не са били по-добри". Изтеклата информация пък не била официална позиция на Вашингтон.
Че тези становища няма как да бъдат официални, е повече от ясно. Въпросът обаче е каква е истинската позиция? Навярно след години ще четем и за нея, сега можем само да гадаем. "Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа" - пише в доклада си от 9 май 2006 г. посланик Байърли. Ето как американците са напълно наясно за кого става дума, но въпреки това дават подкрепата си. Вероятно това не е на антисоциалистическа основа, инак бившият президент Джорд Буш-младши едва ли щеше да се обърне към тогавашния премиер Сергей Станишев с "Мистър Клийн". Пък и Борисов беше по-ревностен комунист от хиляди други, след промените дори отказа да напусне БКП. Очевидно се имат предвид геополитически проблеми. И минусите в миналото и в манталитета на министър-председателя се превръщат в плюс за онзи, който търси начин да реализира интересите си.
"Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него" - пише в доклада на посланик Байърли. Колко ще ни струва това его, тепърва ще научим. Съдейки по резултатите от първите две години на мандата обаче, то със сигурност ще ни излезе през носа. Ще ни се наложи дори да възприемем възгледите на Роуз Кенеди, за да се примирим с нещата от живота. Особено ако не искаме да ги променим чрез избори. Или ако не вярваме, че това е възможно.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info