"Безделник" е обида за моето поколение
Знам какво е да си загубиш работата, защото не се вписваш в сметките на работодателите си
/ брой: 216
Наскоро във вечерна новинарска емисия по бТВ, коментирайки динамиката на ръста на безработицата у нас, репортерка стигна до неоспоримия факт, че броят на безделниците, подчертавам "безделниците", расте. Не искам да изпадам в дребнавост, но това внушава негативно отношение към отделни социални групи. Докога и защо медиите ще се използват за противопоставяне и разпалване на напрежение между различните социални, та понякога дори и религиозни и етнически групи. Очевидно е, че някой има интерес от целия този хаос. Да не говорим за лъжливите социологически проучвания, в които ГЕРБ са фаворити, но дали е така, народът на едни предсрочни парламентарни избори ще ни каже.
За нашето поколение (родени 60-те години), а и за болшинството българи думата безделник е обидна, а и аз самата се чувствам лично засегната, защото знам какво е да си загубиш работата поради факта, че не се вписваш в сметките на корумпираните си и алчни работодатели. Повечето безработни поради това сме изхвърлени, ние им пречим все повече и повече да грабят. Това е. Ние, с малко по-хуманен мироглед, лявомислещите хора, можем да зададем цяла поредица от въпроси на такива, подобни на репортерката от бТВ, и съм сигурна, че или не могат, или просто няма да желаят да отговорят:
Смята ли тя, че днес най-бедната страна не само в Европа е една нормална държава за живеене? Знае ли, че по време на т.нар. "лош" социализъм нямаше "безделници", имаше социална справедливост, без всичките екстри на идиотския капитализъм, който натресоха вече четвърт век на българския народ продажниците, алчните безродници и всякаква друга безчовечна сган? Питала ли се е защо има такава голяма безработица и тези хора, останали без средства, дори и да искат, как да си платят скъпото и прескъпо образование? Тук мога да вметна, че действително има, но са нищожно малко тези, които не искат нито да работят, нито да учат, но вярвайте ми, че поставени в други икономически условия, и те ще се интегрират.
Мисли ли, че младите хора имат материална и психологическа мотивация да учат, да работят, да се реализират и развиват тук? И все пак алтернатива има. И затова да пожелаем на Румен Радев здраве, успех и вече като действащ държавен глава да насрочи предсрочни парламентарни избори. Народът чака!
Цветелина Димова, Карнобат