"Да си направиш сметката" за матурите

За пръв път тази година оценяването на матурите ще става по скала, която е реална и при изработването й ще се определи минимумът знания и умения, които ученикът трябва да е усвоил, за да получи тройка. Скалата ще бъде обявена в деня на изпита, а не както досега - след него. След като министър Анелия Клисарова съобщи тази новост, във фейсбук се появи писмо от випускниците на математическата гимназия "Акад. Кирил Попов" в Пловдив. Те обявяват, че категорично не са съгласни скалата да се променя "в последната минута" и че с това се нарушавали техните права и интереси, а също и "добрите практики" в образованието. Ако МОН промени скалата, това щяло да е пореден експеримент с випуска, което те не искат да допуснат. Щял да провали бъдещето им. Те призовават всички училища да изпращат чрез "спиди" писмото до министър Клисарова в знак на несъгласие с промяната на скалата.
Бурното писмо на учениците от елитната пловдивска гимназия, уви, показва или пълна неосведоменост за това как се оценяват матурите, или наличие на политическа подбуда от страна на опозиционни спрямо сегашната власт групи, използващи всяка възможност да дестабилизират управлението. Само по себе си то е смешно за всеки, който знае за какво става дума.
От въвеждането на държавните зрелостни изпити през 2008 г. досега скалата за оценяване на тестовете, която превръща получените точки в цифров бал,

се прави чрез проста стъкмистика

Всяка година след изпита, когато се види какви са резултатите и какво е средното ниво на випуска, МОН фиксира това средно ниво като оценка тройка и останалите оценки се разпределят спрямо нея. Това се прави така, че да няма много двойки.
Възможността за тази имитация на оценяване бе допусната от депутатите при въвеждането на матурите, защото иначе учениците щели да се стресират от зрелостните изпити и ако нямат високи оценки - щели да се настроят срещу самите матури. А беше важно матурите да се въведат, както е в останалите страни на Евросъюза. И въведохме всъщност най-леките матури в сравнение с останалите страни.
Хайде сега да видим кога правата на учениците се нарушават повече - когато скалата за превръщане на точките в оценка се обявява в деня на изпита, или когато става известна след него? В първия случай, когато решаваш теста, ти вече знаеш колко точки ти трябват, за да получиш тройка, четворка, петица или отличен. Във втория - изобщо не знаеш това. И всяка година скалата с оценките се променя според влошаването или подобряването на общото ниво на знанията - т.е. ако едната година този, който пише "обОчение" и "УбразУвание", може да получи тройка, на другата година може да хване слаб две.

Всъщност скалата се променяше всяка година

- до 2010-а за тройка трябваха 14 точки, през 2011-а станаха 16, за 2012 г. - 23 и за 2013-а тогавашният екип на министерството реши да ги запази също на ниво 23. Така му хрумна. Ако системата остане и сега такава, броят точки за тройка и съответно - нагоре, ще се знае чак след изпита, когато се види какви са средните резултати на випуска. И скалата с точките ще се подреди, като за отправна точка се вземе средната оценка (тройката) за випуска и останалите точки се разпределят нагоре и надолу. Никак не е сигурно, че при това положение тройката ще остане непременно с 23 точки. Срещу каква промяна "в последния момент" протестират сега пловдивските абитуриенти? Промяната досега винаги беше "след последния момент".
Ако тази година се въведе това, което предлага проф. Клисарова, скалата просто ще спре да се променя. Тя няма да зависи от средното ниво на резултатите след изпита, а ще мери в каква степен ученикът е усвоил задължителния учебен гимназиален материал. Сиреч, ще измерва качество на усвоения материал. Ще се знае предварително какви знания как се оценяват. И в дипломите за средно образование в различните години в графата "матури" няма да стои някакъв инцидентен бал, зависещ единствено от нивото на съответния випуск, а ще има оценка как е усвоен задължителният учебен материал в средното образование. Вероятно промяната няма да стане с един замах, а постепенно, защото не може за една нощ

да се изчистят авгиевите обори

натрупани с години. 
От 2008 г. насам специалистите многократно са критикували порочната практика на оценяването у нас. Защото в средното ни образование ние не сме си отговорили на елементарния въпрос: какво измерваме? А е така, защото го няма стандартът за оценяване. Стандартът казва какви познания трябва да има ученикът на определен образователен етап - след края на началното училище, след основното образование и в края на гимназията, е казвал неведнъж проф. Георги Бижков от СУ - един от водещите у нас специалисти по тестове и оценяване. В света отдавна има изградена система за това как се прави скала за превръщане на точките в оценка. Няма случай долната граница - тройката, да се поставя умозрително и след изпита, както е при нас. Нито пък е равен броят точки в интервалите между оценките 3, 4, 5, и 6, както се прави в България. Има си строги правила, по които се определя този брой, за да бъде оценката обективна. Ако това у нас се нарича "добрата практика", време е най-сетне тази "добра практика" да се ликвидира. Ако матурата не показва доколко ученикът е усвоил задължителния материал, за какво ни е тя изобщо? Скалата е работа на специалиста, не на гимназиста.

Неговата работа е да е научил каквото трябва

за 4 години. Променя се само техниката на оценяването, изискванията за усвояване на учебния материал от задължителната подготовка си остават същите. А докато специалистите не си довършат работата по стандарта за знания (дано успеят до 21 май поне за матурата по български език и литература), все още е трудно да се каже дали при промяната прагът за тройка ще се повиши, макар че и това е вероятно.
Трудно е да се повярва, че випускниците на елитна гимназия, каквато е математическата в Пловдив, искат само едно: добри оценки за слаби знания. Затова писмото им поражда мисли за нечия задкулисна намеса с извънобразователни цели. Реакциите във фейсбук все повече се настървяват. Там вече дори се мъдри слоган с огромни букви: "Протест!" Промяната в скалата трябвало да стане още през септември, не сега преди матурите - нищо, че досега ставаше след матурите.
Eто как се правят нещата срещу едно действие, което цели най-сетне нещо да помръдне напред в образованието (запазваме оригиналната лексика и правопис).
"Не смятате ли, че това е пълна подигравка с нашия випуск и с нашата подготовка. Цяла година ние се готвим по едни критерии и всеки си прави сметка каква оценка му е нужна, а сега министерството решава, че не го засягат нашите усилия и може да си експериментира с нашето бъдеще. Аз лично не желая да съм им опитно зайче. Не смятам, че сега е времето да се обявява такава промяна."
* * *
"Ние днес решихме да се свържем с някой от медиите, още тази вечер моята съученичка ще задвижи нещата и ще ви пиша за информация. Дори ще предложим при нужда, да се явим на интервю. Нещата не бива да се оставят така, нямат право 3 седмици преди матурата да променят скалата. Да подготвят подсилено следващата година!!!! Всеки един от нас си е направил някаква сметка, ще провалят и кандидатстванията. От нас се иска само да сме единни и никой да не се ослушва. Колкото сме повече, няма шанс нещата да не се променят."
* * *
А ето го и скоротечното яхване на "недоволството" - хал хабер няма жената, която написа тези думи, за какво иде реч, но юруш да протестираме:
"Ами ще покажете, че искате да ви забелязват! Че е крайно време да научим политиците да чуват и други мнения, да разберат, че има гражданско общество!"

Мисля си дали псевдоматурите не са също брънка от онази наша крива действителност, която накрая води до псевдогражданско общество? Тъжно ми е да виждам как ученици възприемат зрелостния изпит - "всеки си е направил някаква сметка". За какво? Как да изкара някакъв брой точки в някаква нагласена система? Може би в това се крие разковничето на тежкия въпрос защо нашите ученици остават все по-назад в класациите на международното оценяване. Те си "правят сметката" как да избутат оценка, а не как да придобият добри знания в училище - така, че да получат висок бал, независимо как технически и методически е изработена скалата за оценяване. В крайна сметка, дали те мерят с дървен сантиметър или с електронна рулетка, ти си оставаш все метър и петдесет. И когато утре почукаш за работа на някоя врата, кой ще ти каже как е разграфен сантиметърът?