ЧУК-ЧУК, ЯЙЧИЦЕ...

Страницата подготви Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

Чук-чук, яйчице,

имаш ли си сърчице?

Знаеш ли какво е то,

нови дрехи и палто?

Вижда ли ме целий ден

как си ходя пременен?

Чук-чук, яйчице,

ако имаш сърчице,

да му кажеш, нека знай,

днеска цял ден се играй,

а тез шарени яйца

са за всичките деца.

Чук-чук, яйчице,

със сварено сърчице,

чуло ли си блага вест:

Бог Исус възкръсна днес!

Веселите ритмични стихчета на Дора Габе съпътстват светлия празник на децата и техните родители. Защото пъстроцветните яйца са неизменна част от Великденските ритуали и кой не обича тяхната свежа красота. Сигурно всеки има поне по една история от детството с изпочупени яйца и привидно строгата гълчава на възрастните.

Не е известно кога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че това се е случвало още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. А ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. За същинско начало на традицията на Великденското яйце се смятат фолклорните традиции на германските народи, при които боядисването на яйца е свързано с почитането на богинята Еостре (Остара). Нейното име е дало и наименованието на празника Възкресение Христово сред повечето германски народи днес.

Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, му подарява яйце, обагрено в червено - символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.

Трапезата

Великденската трапеза е богато украсена. Основни ястия на нея са козунаците и писаните яйца, но в повечето краища на страната задължително присъства и агнешко месо. Така нареченето "борене" с яйца е станало част от традицията на празника. С еднакво очакване да са намерили "борака" са и малки, и големи. Защото се смята, че остане ли яйцето здраво, притежателят му ще бъде здрав и щастлив през годината. А кой не мечтае за здраве и щастие?

Козунаци

Историята на великденските козунаци датира преди повече от три столетия. В началото на XVII век френски хлебар омесил първия козунак за празника и поставил началото на тази традиция. Обредните хлябове са неотменна част от Великденските празници. Класическата им форма е кръгла, украсяват се с плетеници, а в средата им се слага червено яйце.

В България козунаците се замесват в четвъртъка преди Великден. Според изследователи на българското Възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на XIX век.

Боядисването на яйцата

Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото се оцветява в червено и с него се рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

В миналото нашите баби са "вапцвали" яйцата с всякакви природни дарове, които са отглеждали в градинката си или са намирали в гората и полето - с отвари от билки, ядки и др. Например, с отвара от брош, цвекло, боровинки, обелки от червен лук или с червено вино се получавала червената багра, от смрадлика - оранжева, а зелената - от коприва или спанак, жълтото се получавало от орехи, куркума на прах, листа от морков, кори от ябълка или отвара от кромид лук.

Разбира се, най-важният момент е варенето на яйцата - да са твърдо сварени и да не се напукат. Добре е преди това да престоят няколко часа на стайна температура. Поставят се на един ред на дъното на тенджерата, заливат се със студена вода и се варят на умерен огън.

През това време си приготвяме съдовете за боите, като всеки цвят се разрежда с малко топла вода и 1 ч.л. оцет. Още топли, яйцата се поставят в купичките с боя и стоят, докато придобият желания наситен цвят. Това е класическият и най-лесен начин за боядисване. Готовите яйца се намазват с памуче с олио, за да "блеснат" и да се откроят по-ярко цветовете.

През годините се прибавят нови и нови техники, разнообразяват се видовете бои, измислят се допълнителни украси и т.н. А фантазията ражда уникални образци.

Техники

Писалката е инструментът, с който се постига ювелирната восъчна графика върху яйцето. В България се работи с два вида писалка, разказва доц. д-р Светла Ракшиева. Едната представлява метална фунийка във вид на конус, изработена от ламарина, пъхната в края на дървена дръжка. Тази писалка се пълни с восък от горната част на конуса, нагрява се на пламъка на свещта, восъкът започва да изтича през отвора на върха й и се рисува. Друг вид писалка е от медна тел, многократно навита като намотките на бобината около крайчето й; единият край на тази тел е изведен през процепа на връхчето. То се потапя в глинено съдче с восък, поставено върху печката; восъкът се стича по намотките на телта и се пише. 

Един от лесните и бързи начини за боядисване е с използването на памук - голямо парче се разстила, върху него се накапват пръски от различните цветове. Поставя се яйцето и се обвива плътно с памука. Престоява 15-20 минути, след което памукът се отстранява.

Ефектни яйца се получават и като се постави върху небоядисано яйце лист от здравец или друго дребнолистно растение, обвият се плътно в тънък дамски чорап или мрежест ластичен бинт и се завържат. Потапят се в съответната боя и след десетина минути обвивката се отстранява.

В последните години много домакини избират да украсят яйцата чрез техниката декупаж. Това най-лесно се постига с помощта на трислойни салфетки с разноцветни изображения. Внимателно се отделя горният слой на салфетката, с нея се обвива свареното небоядисано яйце и се залепва с белтък. Има и друг начин: може да се изрежат желани дребни елементи - детски герои, цветя, геометрични фигури, и да се залепят върху вече боядисаното яйце.