С Кольо Анастасов бяхме състуденти

В моя курс във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в двата класа по актьорско майсторство учеха много момичета и момчета, които после станаха големи артисти. Достатъчно е да споменем само няколко от тях: Григор Вачков, Ицко Финци, Татяна Лолова, Леда Тасева, Емилия Радева, Гинка Станчева, Юрий Яковлев, Петьо Чернев и много други, между които не на последно, а на предно място Никола Анастасов.
Кольо беше момче, което имаше особено чувство за хумор. И от сцената, и в живота той умееше да разсмива хората по свой, негов си, особено специфичен начин. А като си помисля, че преди да кандидатства в Театралния институт, той се беше явил на изпит в политехниката...
Така се и запознахме - чакайки резултатите от приемните изпити във ВИТИЗ! Слава Богу той беше приет по актьорско майсторство, а за мен... По съвет на моя съсед и баткото Анжел Вагенщайн аз кандидатствах в новата специалност театрознание (имаше само един випуск преди нашия) - с намерение да се занимавам после с кино. Завършилият кинодраматургия в Москва Анжел Вагенщайн ми даваше да чета разни филмови книги. Добре, но на мен ми хареса театъра и започнах да пиша пиеси.
Но стига съм се отклонявал! Ще цитирам един пасаж от спомени на Кольо, в който той колоритно разказва нещо интересно за себе си:
"В същия ден, когато станах заслужил артист, имах представление. Играехме "Щръклица" от Панчо Панчев, където съм в ролята на четиримата близнаци. Излизам на сцената за първи път като заслужил артист. Но като забравих за какво излизам! Пълна амнезия! Стоянка Мутафова стои срещу мен и чака репликата ми. Сетих се, че всеки от близнаците иска да се жени за героинята, която се изпълняваше от Невена Коканова, а от майката - Стоянка Мутафова, трябваше да искам ръката на момата. Стоянка пита: "За какво си дошъл, бре!" Аз отговарям: "Да се женя!" Тя прихна да се смее. Защото няма такава реплика, това е смисълът на цялата сцена. Стоянка помислила, че си правя майтап с нея. Пак ме пита за какво съм дошъл. Аз повтарям: "Да се женя!" И тя ме изгони от сцената. Аз сменям калпака - по него се вижда кой от близнаците излиза, и пак се появявам пред Стоянка. Тя пак си задава въпроса и аз пак отговарям: "Да се женя!" Стоянка вижда, че съм сериозен и тихо ми казва: "Проваляме представлението"...
Изглежда това стрясва Кольо и представлението се изиграва докрай без дори публиката да забележи. Постановчикът на пиесата, режисьорът Вили Цанков, обаче, който се оказва в салона, вижда, че става нещо нередно и след спектакъла е готов строго да пита защо е станало така, но разбира истината и се включва в последвалото празненство.
Много са веселите случки, в които участва или предизвиква Никола Анастасов.
Живеехме в една махала и една вечер, каква вечер, една нощ, след като бях закарал гостувалата ми девойка и паркирам, ето го и Кольо - идва отнякъде, вижда ме и започва да се псува, защото е бил на приятелска почерпка, вместо да постъпи като мен. Последва дълъг, нищо че беше късно, разговор за живота и хубавото и лошото в него.
После се поправи и ми върна любезността, като се ожени за известната тогава естрадна певица Мария Косева. Беше толкова влюбен, че когато бяхме (само за една седмица) запас и спяхме в казармите на четвърти километър, той нощем бягаше, за да се види с нея! Леглата ни бяха едно до друго и аз му помагах да направи от шинела си нещо като завит презглава спящ войник. На сутринта, свеж и бодър, той беше в строя.
Спомням си и друга вечер. Комедията ми "Приказка за калпаците" или "Щръклица", както я прекръсти режисьорът Вили Цанков и с което заглавие се игра още в много театри, беше поставена вече на доста места. Някой ми подшушна идеята да събера на нещо като купон Бонките и близнаците от направените дотогава постановки. И идеята беше осъществена. Събраха се Бонките и близнаците от около петнайсетина театри. Добре, че холът ми тогава беше голям. За артистите от по-малки театри беше професионална радост да прекарат няколко часа в компанията на Невена Коканова например, а за всички беше приятно да обменят опит от работата си върху пиесата.
Дълго време след тази среща участниците в нея се хвалеха пред колеги, че са били на такова събиране - уж весело, а и много полезно за професията.
Кольо, лека ти пръст! Както леко и чудесно играеше всяка роля!